Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Сега вече отиването в Европа ставаше невъзможно. Тези петдесет хиляди представляваха неговият работен капитал и той нямаше намерение да пропилее нито цент от тях. Все още можеше да стане съдружник в някоя компания с въздушни таксита, но понеже беше решил да основе своя собствена фирма, не му се щеше да се отказва от идеята.

Щеше да му бъде трудно, ако с парите, с които разполагаше в момента, купеше самолет. Не че беше невъзможно, но това означаваше безрадостно блъскане, преди да бъде реализирана някаква печалба, а той нямаше желание да се нагърбва с подобна тежка работа.

Все още предъвкваше проблема в съзнанието си, когато машината докосна земята и се понесе към батареята от прожектори, които осветяваха края на пистата. Забеляза група чакащи хора и потърси Глори с поглед, но не можа да я види.

Щом двигателите заглъхнаха и стюардесата отвори изхода, Хари се изправи и застана в прохода между седалките. Самолетът беше пълен и трябваше да минат няколко минути, преди да се придвижи до другия му край и да се потопи в топлия нощен въздух. Тогава видя Глори и й махна. Тя дотича при него.

— Здравей! — каза той. — Хайде да отидем някъде, където ще можем да поговорим.

— Добре — рече Глори и като хвана ръката му, го вмъкна сред групата пасажери, които вървяха към залата за пристигащи.

— Остави ги да минат напред — каза той, забавяйки крачка. — Никой не ни гони.

— Не, Хари! Движи се с тях — отвърна Глори и интонацията й го накара да я загледа изпитателно. Нейното пребледняло, напрегнато лице и видимият страх в очите й го шокираха.

— Какъв е проблемът? — попита я.

— Проблемът е Борг — отвърна Глори, като здраво стисна ръката му и го накара да продължи да върви така, че да остане в групата, която се носеше като широка вълна. — Той знае, че си тук. Спотаил се е някъде. По петите ни е, Хари!

Сърцето му пропусна един удар. Той ускори крачка, така че да не изостава от заобикалящите го.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Искаш да кажеш, че е тука на летището? Но къде по-точно?

— Не знам. Оглеждах се за него, но не можах да го видя. Може да е там някъде в тъмнината. Може да е навсякъде.

— Той познава тебе, а не мене — рече Хари с ръмжаща нотка в гласа. — Защо, по дяволите, ме посрещна? Та ти ме издаваш!

— Не съм те издала! — Гласът на Глори трепереше.

— Той има наши снимки — и твоята, и моята.

— Моята снимка ли? Имаш предвид тази на Хари Грийн, нали?

— Не! Не знам как се е сдобил с нея, но притежава истинската ти фотография.

Вече бяха стигнали до залата за пътници и влязоха в бюфета. Пердетата бяха спуснати и големият салон беше пълен с хора, които чакаха да излетят или да бъдат откарани с кола от летището. Помещението вдъхна на Хари чувство за сигурност.

— Седни така, че да можем да наблюдаваме вратата — каза той.

Те отидоха до една свободна маса и седнаха. Хари бръкна с ръка под палтото и извади револвера си. Остави го в скута. Масата го закриваше и той можеше моментално да го пусне в действие, ритайки я встрани.

Дойде келнерът и Хари поръча две двойни уискита. Двамата с Глори седяха един до друг и не си казаха нищо, докато келнерът не приключи със сервирането. После, когато той си отиде, Хари рече:

— Хайде да говорим без заобикалки. Да не би да твърдиш, че онзи има моя снимка, а не тази на Хари Грийн?

— Да. Детективът на хотела каза, че те бил разпознал на фотографията, която Борг му показал.

Хари започна да се изпотява.

— Значи знае кой съм? Как ли е разбрал, по дяволите? — Той се обърна и изгледа свирепо Глори. — Твоята умничка идея се оказа пълен провал, а? Какъв е тоя хотелски детектив? Разкажи ми какво се е случило.

Тя накратко го осведоми за Додж.

— Предупреждавах те, скъпи — рече му. — Знаех си, че Бен ще ни подгони. Този противен тип Борг е опасен. За него се разправят легенди.

Хари знаеше, че Борг е опасен, и без да му го казват. Той пресуши наполовина чашата си и запали цигара, като не сваляше нито за миг поглед от вратата в другия край на помещението.

— Трябваше да се държиш настрана от мене — отвърна й. — По всяка вероятност онзи нямаше да ме разпознае в мрака. Но няма начин да не е успял да те съзре в костюма, който носиш. Откъде ти хрумна, дявол да го вземе, да се облечеш в подобна черно-бяла чудесия? Би те проследил и слепец!

— Нямах никакво време за преобличане — каза Глори. — Едвам успях да хвана самолета. Не знаех какво да правя. Трябваше да те предупредя.

— Не можем да стоим тук цяла нощ — рече Хари. — Резервирала ли си хотел?