Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Глори моментално изпадна в ужас. Ами ако я зарежеше? Би могъл да го направи, ако го предизвикаше прекалено силно.

Тя нямаше никакви пари. Щеше да се окаже сама с Борг по петите й. Перспективата я вледени.

— Извинявай, скъпи, но трябва да бъдем предпазливи. — отвърна тя, поглеждайки го страхливо. — Само се опитвам да бъда полезна. Той със сигурност ще направи справки за тебе, ако е заинтересован от подобна оферта. Трябва много да внимаваш какво ще му кажеш.

Хари се начумери. Злобното му изражение се смени с безпокойство.

— Вероятно си права. Да, тип като Грейнър би ме сложил под микроскоп, преди да ми позволи да докосна мангизите му.

— Не мислиш ли, че за нас би било по-безопасно, ако се придържаме към първоначалния си план? Не помниш ли, че щяхме да ходим в Лондон, далече от Борг? Той не би ни преследвал дотам.

— По дяволите Борг! — рече Хари и стана от леглото. — Няма да се домъкне тук, така че спри да плещиш за него. Няма да ходим в Лондон. Имам по-добри идеи за това, какво да правя с парите си. След малко ще изляза да се поразходя. Трябва да обмисля някои неща. И ето какво, Глори — предпочитам тази сутрин да се видя с Джоан насаме. Става въпрос за бизнес. Ти само ще пречиш. Защо не поспиш още? Изглеждаш изцедена. Ще се върна за обяд.

Той си грабна дрехите и излезе от стаята, като затръшна вратата зад гърба си. Няколко секунди по-късно тя го чу да си тананика под душа.

Ти само ще пречиш. Изглеждаш изцедена. Защо ли не каже направо какво мисли? Писна ми от тебе. Намерих жена, която не изглежда стара, амортизирана и като да е от „втора ръка“. Защо не го кажеше? Той смяташе така, а и тя така се чувстваше.

Едва когато усети соления вкус в устата си, Глори си даде сметка, че плаче.

В дванадесет часа и няколко минути Хари видя сивосиньото „Бентли“ да се задава по крайбрежния път. Той се надигна от сянката на палмата, под която седеше и махна с ръка.

След като излезе от мотела, отиде до града с автобуса и се поразтъпка насам-натам. Закуси изискано в едно от елегантните заведения на морския бряг, след това си купи чифт бански гащета и прекара цял час във водата. По-късно, след около час и нещо печене на слънце, посети два-три от луксозните барове в града, продължавайки да убива времето, и накрая, в единадесет и половина, телефонира на Глори.

— Май ще се позабавя. Не ме чакай за обяд. Ще се оправиш, нали?

Тя отвърна със спокоен безразличен глас, че щяла да се оправи. Това го подразни и като каза едно рязко „Довиждане“, Хари й затвори.

Взе автобуса до средата на крайбрежния път и седна под една палма, откъдето можеше да следи за появата на „Бентли“-то.

Беше мислил много след излизането си от мотела. Глори беше права. Ако Джоан наистина говореше сериозно за бизнес, той трябваше да внимава какво ще й разкаже за миналото си. На практика, колкото по-малко й кажеше, толкова по-добре. Нейният баща положително щеше да предприеме разследване за него и ако Грейнър узнаеше защо го бяха изхвърлили от Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, с него щеше да бъде свършено.

Освен това оставаше проблемът с Глори. Джоан я наричаше мисис Грифин, а това означаваше, че тази глупачка й е казала, че е омъжена за него. Как може да е толкова изкуфяла? Глори беше умница. В това нямаше никакво съмнение. Навярно беше преценила красотата на Джоан и решавайки, че състезанието няма да е по правилата, беше излязла с номера „мисис Грифин“ като вариант на самозащита — „Той е мой! Долу ръцете!“ Е, така доникъде нямаше да стигне. Глори не го притесняваше особено. Можеше да я манипулира. Не без известни угризения беше решил, че трябва да се разделят. Не му се щеше да признае, че Джоан има нещо общо с решението. „По всичко личи — казваше си той, — че малката Грейнър няма да дойде.“ Едва ли щеше да я види пак някога. За тях с Глори щеше да е по-добре да се разделят главно защото, ако Борг бе по петите им, и двамата щяха да са по-сигурни поотделно. Във всеки случай тя не би могла да очаква връзката им да продължи вечно. В края на краищата беше пет или шест години по-възрастна от него. Каза си, че надали ще го обори. Той щеше да свали картите си на масата и да й каже истината. Бяха си поживели добре заедно, но сега за тях щеше да е по-безопасно и по-правилно да се разделят. Тя трябваше да го проумее. Щеше да й даде малко „сухо“, за да преживее, докато си намери някаква работа. Пет хилядарки би трябвало да стигнат. Пет хилядарки ли? Хари смръщи вежди. Май че беше прекалено щедър. Петте хиляди долара щяха да отворят истинска пробойна в капитала му, а ако Джоан имаше предвид сериозен бизнес, на него щеше да му е необходим всеки цент, за да стане съдружник. Вероятно две хиляди щяха да са й достатъчни. Както и да е, той би могъл да говори с нея и да й обясни ситуацията. Щеше да го разбере. Винаги го беше разбирала. Това беше най-ценното в Глори — с нея можеше да се говори. Знаеше, че тя ще е последната му грижа. Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация беше най-голямото препятствие, после се нареждаше Борг.