Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хари сложи ръце върху нейните.

— Вярно е — рече той. — По този начин се случват само истинските неща. Луд съм по теб, Джоан! Сигурно ще се чувстваме чудесно заедно.

Тя му се усмихна.

— Искаш ли да ти помогна в бизнеса с въздушните превози, или предпочиташ да си го развиваш самостоятелно?

Хари се поколеба.

— Бих желал да видя как ще потръгне, преди да хвърлим големите пари. Имам около петдесет хиляди долара. Ако успея да купя два самолета, да се сдобия с този терен, за който говориш, и да започна пробно, веднага щом се докаже, че има изгода, бихме могли да намерим капитал и да се установим в града.

— Да, точно така — потвърди тя. — Но петдесет хиляди не стигат, Хари. Имам мои собствени пари. И аз ще пусна в „касичката“ петдесет хилядарки. После, ако наберем скорост, ще помолим татко да ни помогне да основем фирма. За шест месеца все ще разберем има ли хляб в тази работа, или не.

— Да — прегърна я той. — Джоан, ще се омъжиш ли за мен след шест месеца?

— Бих се омъжила за тебе още днес — отвърна тя. — Защо да чакам шест месеца?

— Не! — Хари почувства изкушението, но съзираше и опасността. — Трябва да помислим за баща ти. Искам да му докажа, че мога да въртя бизнес. Ако се оженим сега, той ще си помисли, че го правя заради парите му.

— Добре — погали тя ръката му. — Ами Глори?

— Защо не забравиш за нея? Аз ще имам грижата. Всичко ще бъде наред. Нали ти казах, че с нея вече не означаваме нищо един за друг.

— Наистина ли смяташ така, Хари? Убедена съм, че тя те обича.

— Вече не. Взаимно сме си омръзнали. Снощи тъкмо си говорехме, че ще е по-добре да се разделим. Тя има брат в Мексико, когото иска да посети — излъга Хари. — Ще й дам малко пари и това ще е всичко.

Джоан се наведе напред, за да го целуне, и обви ръце около врата му, разтворила устни досами неговите.

Той я притегли към себе си, а сърцето му отново заби неудържимо.

След малко тя каза:

— Няма ли да отидем да хвърлим поглед на бъдещото летище?

— През целия ден няма какво друго да правим — отвърна й с възбуда в гласа. — Виждаш ли онези палми? Хайде да се поразходим дотам и да се опознаем като хората.

Джоан отвори вратата на автомобила и излезе на шосето. Той я последва и двамата се запътиха към палмите, които бяха само на няколко крачки от морето.

По-късно, когато Хари лежеше до нея, загледан в синевата на небето, осъзна, че за първи път в живота си беше влюбен.

Вече се свечеряваше, когато Хари се върна в мотела. По негова молба Джоан го беше оставила в началото на крайбрежния път.

— Сигурен ли си, че всичко ще бъде наред? — попита го тя, докато слизаше от „Бентли“-то. — Изпитвам чувство на вина спрямо Глори. Мисля, че не биваше да я зарязваш самичка целия ден. Трябваше да се върнеш по-рано.

— И това го казваш ти — усмихна се Хари. — Нямах никакъв шанс да се измъкна от тебе. Виж сега, не се безпокой за Глори. Предупредил съм я, че ще закъснея. Забрави за нея. Когато й кажа за нас тя ще разбере. Ще си тръгне още утре. Не я познаваш. Ще й дам малко пари и тя ще отиде да живее при брат си. Просто я изхвърли от съзнанието си.

Джоан не изглеждаше убедена.

— Не мислиш ли, че би трябвало да дойда с тебе? Струва ми се, че тя няма да се предаде лесно.

— Глори ли? — засмя се Хари с пресилена веселост. — Нищо подобно. Тя знае как стоят нещата помежду ни. Не би се подиграла със себе си. Ще се разбера с нея. Ще те чакам пак тука утре сутринта в единадесет. Ще отидем да поговорим с посредника за парцела. Става ли?

— Ще бъда тук в единадесет. Убеден ли си, че всичко ще бъде наред?

— Разбира се — той се наведе напред и я целуна. — Обичам те, Джоан! Беше великолепен ден! Ти си първата жена, в която се влюбвам истински.

Тя погали лицето му.

— Ти също си първият мъж, който означава всичко за мене — отвърна му. — Ще бъдем щастливи, Хари.

Той се отдръпна назад, наблюдавайки я как обръща голямата кола, а после, когато потегляше, й махна за сбогом.

Остана на средата на шосето, загледан в автомобила, докато не се скри от погледа му, след което извади пакет цигари и запали.

Беше прекарал чудесно. Не помнеше някога да е преживявал по-приятен ден. Бяха ходили да огледат бъдещото летище и веднага бе разбрал, че изборът й е правилен. Теренът можеше с минимум разходи да бъде превърнат в летище и беше само на четири мили от центъра на града. Тя му каза, че би могъл да го купи на безценица. Бил предназначен за строителен обект, но компанията, която щяла да застроява парцела, фалирала и явно друг не го искал.