Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Обядваха заедно в елегантен ресторант на Бей Шор Драйв. Докато се хранеха, навлязоха във фактите и подробностите. Беше го впечатлила нейната делова уравновесеност. Джоан имаше някои идеи за механизма на рекламата. Знаеше откъде можеха да купят евтино две прилични коли на старо. Той трябвало да разполага с тези автомобили, изтъкна тя, за да взема клиентите от техните хотели и да ги откарва до летището. Баща й бил директор на една фабрика за самолети, която щяла да снабди Хари с типа самолети, които искал, на намалени цени. Знаела и една компания, където баща й притежавал контролния пакет акции, която щяла да излее пистите.

— Твоята работа ще бъде да организираш полетите и да се занимаваш с персонала и самолетите — беше казала тя. — Останалото можеш да оставиш на мене. Аз ще осигурявам пътниците. Познавам всички тук, включително мениджърите на повечето хотели. След време ще установим монопол в този бизнес, Хари, и това е единственият начин да го постигнем.

Бяха разговаряли надълго й нашироко. След като напуснаха ресторанта, се качиха в колата и продължиха да говорят. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, когато Джоан си спомни, че баща й даваше прием тази вечер и от нея се очакваше да играе ролята на домакиня.

Когато тя си замина, Хари тръгна по крайбрежното шосе към мотела. Налегнаха го съмнения. Беше достатъчно убедителен, когато говореше на Джоан за Глори, но съзнаваше, че сега трябва да се справи с нея не само на думи, а това можеше да се окаже не чак толкова лесно.

„Длъжна е да разбере…“ — продължаваше да си внушава той. Друга възможност нямаше. Тя беше излишна. Трябваше да го проумее. Само трябваше да внимава тя да не разбере, че с Джоан са любовници. „Няма нужда да си пъха носа в тези работи“ — разсъждаваше той и забави крачка. Щеше да й обясни, че става въпрос за сделка, която няма нищо общо с нея. За Глори би било по-безопасно да изчезне заради Борг. Трябваше да постави ударението върху Борг. Тя беше умна. Щеше да разбере, че и двамата ще са по-защитени, ако се разделят.

Докато вървеше по отбивката, която извеждаше до бунгалата, Хари с облекчение забеляза, че тяхното не свети. Помисли си, че Глори сигурно е излязла някъде. Какво пък, това щеше да му даде повече време, за да сложи в ред мислите си. Не беше съвсем наясно как да я подхване.

Стигна до къщичката, натисна дръжката на бравата и отвори. Пристъпи напред в полумрака, затвори вратата и потърси опипом ключа за лампата.

— Не пали, моля те — обади се Глори някъде от мрака.

Тогава я видя — седеше в креслото с лице към прозореца. Очертанието на главата й се открояваше на фона на бялата стена. Интонацията на гласа й предизвика у него злокобно усещане. Звучеше като чужд. Сякаш говореше съвсем непознат човек.

— Какво правиш? Седиш си на тъмно ли?

Щракна ключа и бутна вратата с крак. Ако се канеше да прави сцени, щеше да я посрещне фронтално, каза си Хари. Онзи, който нанесеше първия удар, щеше да спечели битката.

Лампата над полицата светна. Погледна към Глори. Вместо да предизвика гнева му, нейният вид го шокира. Тя беше бяла като току-що навалял сняг. Очите й бяха потънали в орбитите си, така че дори срещу светлината не можеха да се видят. Кожата й сякаш се беше съсухрила и това придаваше охлузен, ръбат вид на лицето й.

Понечи да я попита какво се е случило, но се въздържа. Рече си, че би било пагубно, ако й дадеше повод да започне скандал.

— Извинявай, че не се върнах по-рано — каза той, — но бях зает. — Запали цигара и изстреля с пръсти кибритената клечка в камината. — Имах много работа.

Тя не отрони нито дума.

Изведнъж му се прииска стаята да не беше толкова малка и той да не стърчеше така над главата й. Трябваше да се провре покрай нея, за да стигне до другото кресло. Седна и се прозя широко. Даваше си сметка, че сега не е моментът да й сервира новината за скъсването им. Никога по-рано не беше я виждал да изглежда по този начин. Това го разтревожи. Изруга наум. Най-доброто, което можеше да направи, беше да е мил с нея, да я предразположи малко. Можеше да й съобщи истината и след вечеря.

— Хайде да хапнем нещо — предложи той. — Какво прави днес? Ходи ли да поплуваш?

Тя изви глава и очите й срещнаха неговите. Почувства как отново го полазиха тръпки. Никога преди не беше го гледала по този начин. Любовта, която винаги беше откривал в погледа й, беше изчезнала. Все едно, че го фиксираше някаква непозната.

— Не, не съм ходила да плувам — отвърна му с хладен, недружелюбен тон.