Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

През първите няколко минути, докато Глори говореше, Хари едва не се задуши от ярост. Но положи усилие и овладя своя бяс. В момента, в който тя свърши, той отново можеше да разсъждава и беше хладнокръвен и внимателен.

„О’кей — каза си той. — Значи са те хванали на въдицата!“ Какъв наивник беше да мисли, че би могло да стане по друг начин! Беше толкова привикнал Глори да постъпва както той иска, че въобще не му беше минала през ум възможността за изнудване от нейна страна.

— Не можеш да постъпиш така, Глори — отчаяно рече той. — Нищо няма да излезе. Ще те намразя. Нали не би искала да живееш с мене с усещането, че те мразя?

— Защо не? — отвърна тя, втренчила очи в него. — Защо трябва да ми пука? Аз уважавам себе си. Ти не ме обичаш така или иначе. Вече престанах да се замислям над това, какво искам и какво не искам. Става въпрос за моя живот, за моето бъдеще. Ще постъпя по този начин и ти няма да ме разубедиш. Мрази ме, щом искаш. Няма да нараниш толкова мене, колкото себе си. Смятам да се омъжа за тебе, защото това ще ме направи по-обезпечена. Ако се хванеш с някоя друга, ще се разведа, но ще получа издръжка и обезщетение, а ще задържа и онези двадесет и пет хиляди. За мене е истинско разнообразие да помисля за себе си. Не съм го правила никога по-рано.

— Да, разбирам — отвърна той, полагайки усилие да се владее. — Какво пък, по всичко личи, че положението ти е изгодно, нали? Твърдо ли си решила да действаш по този начин?

Глори го погледна решително.

— Напълно!

— Да допуснем, че ти дам тридесет хиляди? Би ли се разкарала оттук, като ме оставиш на спокойствие?

— Не! Няма да променя условията си. Утре сутринта трябва да уредиш формалностите по разрешението за сключване на брак. Ще отнеме около седмица, преди да се оженим, но аз мога да почакам. Междувременно ще се поразмърдаш и ще намериш някой, който да продава дял в бизнеса с въздушните превози. Аз също ще се поогледам. Ако тук не попаднем на нещо подходящо, ще се наложи да обикаляме докато успеем. Искам да прехвърлиш още утре на мое име двадесет и пет хиляди долара в Западна национална банка. Мисля, че засега това е всичко. Смятам, че трябва да напуснем този мотел и да намерим някое по-евтино място за живеене. Можем да наемем мебелирана лятна къща. Ще проверя това утре. А сега ще вечеряме ли? Нали казваше, че си гладен?

Хари опита последния си коз.

— Ако ме издадеш на полицията, ще натопиш и себе си. Ще ти лепнат обвинение в съучастничество и ще отнесеш десет години.

Тя мина покрай него, насочвайки се към вратата.

— Да не мислиш, че ме е грижа? Целият ми бъдещ живот е свързан с тебе. Щом тебе няма да те има, все ми е едно какво ще стане. Десетте години затвор не ме плашат. Поне няма да бъда сама и няма да се чудя откъде да взема пари, за да си платя наема. Освен това знам, че няма да ме сложат при осъдените на смърт, както ще направят с твоя милост. — Тя отвори вратата. — Идваш ли?

— Не можеш да постъпваш така с мене! — извика Хари, губейки самоконтрол. — Ще ти го върна тъпкано, ако се опиташ! Предупреждавам те, Глори! Тръгнеш ли по този път, ще намеря начин да ти видя сметката!

— Няма нужда да крещиш — спокойно отвърна тя. — Разбира се, освен ако не искаш всичко живо да разбере, че си в безизходица и това не ти понася.

— Ще те пречукам заради тази история, пък ако ще да е последното нещо, което ще успея да направя в живота си! — изрева Хари, облещен насреща й.

— По всяка вероятност ще бъде — каза му. — И тъй като знаеш какви ще са последствията, не е лошо да си направиш удоволствието!

— Добре, но не очаквай милост от мене. Може да не е веднага, но няма да ти се размине. Хич не се самозалъгвай!

— Прозорецът е отворен — невъзмутимо отвърна тя. — Ще те чуят. — Излезе и затвори вратата след себе си.

Борг потъна в сенките, когато Глори излезе от къщичката. Тя мина на няколко ярда от него, без да го види, и се запъти към ярко осветения ресторант.

Той килна шапката на тила си. Най-лесното нещо, което можеше да направи, бе да влезе вътре и да даде на оня плъх да се разбере, но май че беше прекалено елементарно. Борг беше харесал Маями и не бързаше да си ходи. Реши да изчака още малко. Беше му интересно да види какво ще предприеме Хари. Може би щеше да измисли някакъв начин да се откачи от „кукичката“.

Вътре в бунгалото Хари остана неподвижен, с плувнало в пот лице. Сърцето му бясно биеше. Той поседя така няколко минути, после посегна към пакета цигари, запали една и се изтегна върху леглото. Гледаше втренчено в тавана с ожесточено лице и трескаво работещ мозък.