Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Какво щеше да каже на Джоан? Трябваше да спечели време. Щеше да е фатално, ако Джоан разговаря с баща си при това стечение на обстоятелствата. Ако Глори си въобрази, че ще може да се изпречи на пътя му по този начин, явно допуска гибелна грешка. Вече никой не беше в състояние да го спре. Цената беше твърде висока. Обичаше Джоан, имаше вероятност да се ожени за нея. Тя щеше да наследи по-голямата част от парите на баща си. Животът му щеше да се промени изцяло. Щеше да има свой бизнес, красива съпруга и толкова пари, колкото можеше да похарчи. Глори не биваше да осуети това.

Съществуваше само едно недвусмислено решение на проблема. Устата й трябваше да бъде запушена. Ако ли не, щеше да му се наложи да превива врат пред нея до края на дните си — нещо, което той не възнамеряваше да прави. Мисълта да я убие не го уплаши. Залогът беше твърде голям, за да се поддава на опасения. В края на краищата нали вече го търсеха за убийство. Едно повече сега не означаваше нищо за него. Трябваше да избира между нейния живот и своето бъдеще. Вече бе взел решението, докато тя говореше. Глори държеше всички козове с изключение на този, който беше у него — печелившия! Щеше да я накара да млъкне завинаги. Беше си го изпросила и щеше да си го получи…

Лежа, без да помръдне, около пет минути, с натежала от мисли глава, сетне рязко свали крака на пода и се изправи. Смачка цигарата, отиде до вратата, загаси лампата и излезе навън в топлата нощ.

От другата страна на пътя се намираше силно осветеният ресторант. Видя Глори да седи на една от масите до еркерните прозорци. Някакъв келнер я обслужваше и тя говореше с него.

Хари тръгна по пътеката, която водеше към офиса, бутна вратата и се насочи към редицата телефонни кабини. Намери в указателя номера на Хауърд Грейнър, затвори се в една от кабините и го набра.

Прозвуча мъжки глас:

— Резиденцията на мистър Грейнър.

— Бихте ли предали на мис Грейнър, че се обажда мистър Грифин?

— Моля почакайте един момент, сър.

Хари чакаше. Зазяпа се през остъклената врата във високата, грациозна, червенокоса хубавица, която се беше надвесила над сметачната машина, вписвайки нещо в книгата. От мястото, където стоеше, можеше да зърне деколтето на роклята й. Не беше в настроение, за да оцени онова, което виждаше.

— Здравей, Хари…

Той се стегна и обърна гръб на червенокосата.

— Здравей, Джоан! — Опита се да накара гласа си да звучи бодро, но не успя. — Ти беше права. Имам си проблеми тук. Тя не е настроена особено сговорчиво в момента.

— О, скъпи! Съжалявам! Мога ли да направя нещо?

— Не. Ще се оправя, но няма да стане по късата процедура. Иска повече пари. Виж, недей засега да говориш с баща си. Вероятно ще трябва да й дам повече, отколкото бях определил първоначално, и сигурно няма да ми стигне времето, за да се отърва от нея. Тя се досеща за нас, Джоан. Ще бъде по-добре да не се срещаме, докато не си отиде. Не искам да я предизвиквам. Разбираш ме, нали?

— Знаех си, Хари. Слушай, не бих ли могла аз да поговоря с нея? Предчувствах, че ще създаде неприятности.

— Не. Ти трябва да стоиш настрана! — отвърна Хари. — Аз ще имам грижата за нея. Всичко е въпрос на пари. Ще ме остави на мира, ако й платя достатъчно.

— Добре, скъпи. Няма да казвам нищо на татко, преди да си готов. Кога ще се видим?

— Ще ти се обадя веднага щом си тръгне. Може да отнеме ден-два, но аз мисля за тебе и те обичам. Знаеш го.

— Да, Хари. Знам го. Аз също мисля за тебе. Сигурен ли си, че не бих могла да бъда полезна с нещо?

— С нищо. Ще уредя всичко сам. Дай ми няколко дни. Ще ти позвъня в момента, в който се отърва от нея. Обичам те, Джоан!

— Ох, скъпи! Съжалявам за тази история. Няма да предприемеш нищо прибързано, нали?

Той се усмихна тъжно.

— Разбира се, че няма. Става дума за капризи. Ще се откача от нея, ако ще и с цената на всичко, което имам.

— Не бива да го правиш, Хари. Парите ще ти трябват.

— Ще се справя. Не се безпокой. Ще ти се обадя, мила.

Той излезе от кабината, пресече пътя и тръгна към плажа. Седна под една палма, запали си цигара и прегърна с ръце коленете си.

Борг, който седеше в наетата кола на двадесет ярда разстояние, извади своя револвер от кобура и се прицели в главата на Хари. Мишената изкушаваше и той с усилие на волята се въздържа да не натисне спусъка.

Без да подозира, че е само на косъм от смъртта, Грифит разсъждаваше над необходимостта да измисли някакъв безотказен план, за да елиминира Глори. Обстоятелствата го улесняваха. Бяха току-що пристигнали в Маями и никой не ги познаваше. Джоан щеше да остане с впечатлението, че Глори е напуснала града. Тя нямаше нито роднини, нито приятели, които биха поискали да разберат какво се е случило с нея. Това беше важно. Обикновено някой любопитен родственик предизвикваше полицейско разследване. Глори беше сама. Нямаше човек, който да го е грижа дали тя е мъртва или жива.