Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Въобще не беше наясно какво да предприеме по отношение на него. Можеше само да се надява, че мазният главорез е загубил следите му. Ако го надушеше и се лепнеше за него, щеше да му се наложи да спре да бяга и да се бие.

При тази мисъл лицето му се разтегна в гримаса. Сега, когато Борг беше отдалечен на хиляда мили, беше много лесно да се разсъждава така, но когато застанеше на един изстрел разстояние от него, нямаше да бъде толкова просто. Хари си спомни своя ужас, когато си бе представил, че онзи се крие някъде из летището. Борг беше професионален убиец. Хари не надценяваше шансовете си срещу него. Обаче нещо трябваше да се направи. Този тип не биваше да попречи на плановете му. Ако някога натрупаше големите пари, щеше да е в състояние да си позволи телохранител, който да има грижата за Борг. Хари засия при тази мисъл. Това се казваше идея! Един изпечен, бърз с револвера гангстер, който да види сметката на Борг!

Тогава зърна приближаващото се „Бентли“ и скочи на крака. Значи все пак тя дойде! Беше ли това знак, че възнамерява да се залови с бизнес? Той отиде до автомобила, дарявайки я със своята най-хубава и най-ярка усмивка.

— Свежа си като праскова — рече й. — Извинявай, че съм толкова интимен, но не мога да не ти го кажа. На човек наистина му се приисква да те изяде. Така си и беше.

Джоан беше облечена в синьобяла рокля с къси ръкави. Сламенорусата й коса беше прибрана назад със синя панделка. Изглеждаше тъй безупречно чиста, сякаш току-що беше излязла от някаква целофанена опаковка, а големите й очи бяха толкова подвижни и блестящи, като че ли бяха от живак.

— Радвам се да те видя. Но къде е мисис Грифин? Хари отвори вратата на колата.

— Може ли да се кача?

— Разбира се.

Той се настани до нея и затвори вратата.

— Съпругата ти няма ли да дойде?

Хари се полуизвърна, така че да може да я погледне право в очите. Ставаше въпрос за нещо, което се налагаше да бъде обяснено, при това бързо.

— Надявам се, че няма да те шокирам, но тя не ми е жена. Било е глупост от нейна страна да каже такова нещо. Истината е, че попаднах на нея в Лос Анжелос. Беше го закъсала. Нямаше никакви пари и беше на прага на самоубийството. Съжалих я. В момента съм обвързан с нея, но няма да е задълго. Искам да си стъпи на краката, да се възстанови и след това ще си кажем сбогом.

Джоан се взираше в него. Нейният изпитателен поглед го объркваше.

— Разбирам — рече тя.

— Бях свободен — продължи той, говорейки скорострелно. — Имах нужда от почивка. Помислих си, че мога да я взема със себе си. Между нас няма нищо. Тя не ми е близка.

Джоан повдигна вежди. В очите й се появи подигравателен израз.

— Значи ти си нейният по-голям брат-закрилник, така ли?

Хари се изчерви.

— Хм, може би е трудно за вярване, но повече или по-малко нещата стоят по този начин.

— Повече или по-малко! Останах с впечатлението, че тя е безумно влюбена в тебе.

Той извади пакет цигари и й го поднесе.

— Да, ама грешиш! Тя е благодарна, разбира се, но уверявам те, че друго няма.

— Ако знаех, нямаше да ви заведа в онзи мотел. Там имат само едностайни бунгала и държат строго двойките да са женени — каза Джоан и се изкиска.

Хари се усмихна притеснено.

— Виж, не бихме ли могли да си спестим това? Исках само да знаеш, че не съм женен. Останалото си е моя работа, не е ли така?

— Естествено. Смятам, че е много любезно от твоя страна да ме уведомиш, че не си женен.

Той я изгледа остро.

— Нужно ли е да ме дразниш? — попита сприхаво. — Добре, щом искаш да знаеш истината, ето я: двамата живяхме заедно, но си омръзнахме и ще се разделим.

— Благодаря ти — отвърна тя с усмивка. — Винаги предпочитам истината.

Последва пауза, докато той запали на нея и на себе си, сетне каза:

— Нали щяхме да огледаме терена, за който говореше снощи. Мястото, където можело да се построи летище.

— Да. Хайде да отидем да го видим.

Тя запали мотора, включи на скорост, обърна колата и подкара обратно по пътя, по който беше дошла.

— Хареса ми как управляваш моя самолет — обади се Джоан след продължително мълчание. — Ти си много по-добър от щатния ми пилот. Жена ти, искам да кажа твоята приятелка, ми каза, че си бил летец в Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация.

Хари побесня.

Нямаха ли край поразиите на Глори? Възнамеряваше да скрие от Джоан факта, че беше работил в Корпорацията, а ето че проклетата малоумница го беше предала.

— Да, така е — отвърна той, без да я поглежда.