Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Сети се, че Тагарт беше изгубил Глори някъде в района на гарата. Възможно беше тя да го е забелязала и да се е уплашила. Ню Йорк ставаше за скривалище.

Борг остана в апартамента повече от час, но не откри нищо друго, което да представлява интерес, и в крайна сметка си тръгна, като заключи вратата и тежко заслиза към долния етаж.

Забавляваше се. Беше приятна, лека и интересна работа, много по-хубава от това, да се разкарва насам-натам заради Дилейни, или да седи на някое бюро и да слуша скучните лъжи на неговите събирачи на вноските.

Спря пред входа на апартамента на долния етаж и прочете табелката на вратата: „Мис Джоан Голдман“. Килна черната си омазнена шапка назад към тила и заби палец в звънеца.

Отвори му високо, кръглолико момиче, облечено в захабен домашен халат. Борг си помисли, че то е от онези, които биха живели само с една котка за компания, доволни, че и тя все още не ги е напуснала.

— Мис Голдман? — попита той с хрипливия си дрезгав глас.

— Аз съм. Какво има?

— Търся мис Дейн. Изглежда, че не си е у дома.

— Не, не е. Мисля, че е заминала.

— Така ли? Надявах се да я видя. Разбрах, че е близка с Хари Грийн.

Лицето на Джоан Голдман издаде нейното любопитство.

— Грийн ли? Да не искате да кажете Грифин?

— Грийн ли казах? — Борг бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади един зацапан, оръфан от прелистване бележник. — Да, правилно — престори се, че се е консултирал с една празна страница. — Хари Грифин, това е човекът. Познавате ли го?

— Защо? — тросна се момичето. — Кой сте вие? Борг извади от бележника една визитна картичка и я протегна към него.

— „Бюро за експресни разследвания“ — каза той. — Името ми е Борг. „Б“ като бира, „О“ като оранжада, „Р“ като равиоли 5 5 Равиоли — вид кнедли. — Б. пр. и „Г“ като гулаш — БОРГ.

Имаше случаи, когато се гордееше с чувството си за хумор, което не разсмиваше никого освен него, и този беше един от тях.

Момичето изглеждаше учудено.

— Значи сте детектив?

— Частен детектив — каза Борг. — Може ли да вляза, или предпочитате това течение да ме издуха в болницата за туберкулозни?

— О, да, заповядайте — направи то крачка встрани и го пропусна навътре.

Борг зае позиция с гръб към камината. Беше му приятно. „Хари Грифин…“, помисли си той. Би предпочел да чуе, че името на мъжа бе Хари Грийн, но все едно, от това можеше да излезе нещо.

— Мистър Грифин загазил ли е? — попита момичето и Борг ясно видя, че то изгаряше от любопитство.

— Не е изключено — рече той. Приятелки ли сте с мис Дейн?

— Не помня някога да ми е била приятелка. Ние сме съседки. Поздравяваме се с нея, но не бих казала, че сме приятелки. Тя проблеми ли има?

— Не знам. Този тип Грифин има подход към жените. Мис Дейн имаше ли пари?

— Не ми е известно такова нещо. Някое време беше без работа. По-рано работеше в клуб „Дефъдил“. Това беше преди около година и половина. Но оттогава не се е занимавала с нищо. Не, не бих казала, че има пари.

— Това й е късметът. Грифин се е специализирал в измъкването на пари от жени.

Момичето изглеждаше шокирано.

— Никога не бих допуснала. Сигурен ли сте, че не го бъркате с някой друг?

Очите на Борг се присвиха.

— Мисля, че не. Знаете ли как изглежда този човек?

— Амии, той е висок и красив. С тъмна коса, на около двадесет и осем години. Когато дойде при Глори, облечен в униформа, си казах, че прилича малко на Грегъри Пек.

— Каква униформа? — небрежно попита Борг.

— Беше летец в Калифорнийската въздушнотран-спортна корпорация. Чух, че бил напуснал. Глори спомена, че си търсел друга работа. Беше по времето, когато той се пренесе в нейния апартамент. — Джоан подсмръкна. — Не бяха женени, разбира се, но това си е тяхна работа. Всеки сам си знае, нали?

— Сигурно сте права. Той кога напусна Корпорацията?

— Преди три-четири седмици.

Борг извади една снимка на Хари Грийн, която с мъка беше успял да купи от фотоателието на Есекс Стрийт.

— Този ли е?

Момичето внимателно разгледа фотографията и му я върна.

— Аа не! Изобщо не прилича на него. Мистър Грифин беше млад и нямаше белег. Това ли е човекът, когото търсите?

Борг кимна. Сложи снимката в бележника и го прибра в джоба си.

— Лошото в моята професия е — каза той, като тежко се отправи към вратата, — че има прекалено много негодници, които да ме пратят за зелен хайвер. Помислих си, че този път за разнообразие съм попаднал на истинския юнак. Не знаете ли къде мога да намеря мис Дейн?