Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хари го изгледа мрачно. Всичко това беше неочаквано и го вбеси.

— Ами добре — каза той и пъхна плика в джоба си.

— Щом не сте заинтересован от притежаването на десетте процента, значи не сте. Това няма да ме спре да продължа. Мен идеята ме въодушевява. Зная, че мога да й вдъхна живот, ако получа парите. Вие сте съгласен да отпуснете средствата, нали?

— Не мисля така — отвърна Такамори. Той си играеше с пискюла на ръкохватката, която висеше до главата му. — Аз кредитирам компании само когато притежавам контролния пакет в тях, тази ваша идея не ме привлича.

Хари усети как го залива гореща вълна от гняв.

— Да не би да ми казвате, че не искате диамантите?

— попита той.

— Разбира се, че ги искам — каза Такамори и се усмихна. — Но тъй като са моя собственост, нямам никакво намерение да плащам за тях.

— Така ли!? — възкликна Хари с почервеняло лице и пламтящи очи. — О’кей! Тогава ще се простите с тях. Ще намеря някой друг, който да ги купи. Спрете колата и ме пуснете да сляза.

— Ще ви бъда задължен, ако отделите няколко секунди, за да ме изслушате — учтиво каза Такамори. — Когато ми се обадихте, имахте предимството, как беше изразът, който използвахте, че се бяхте поровили в моето минало. Нали така го казахте? Вие дойдохте при мене напълно непознат и аз бях принуден да изслушам предложението ви, намирайки се в доста неизгодна позиция. Вие приехте, че аз съм нечестен човек. Това, мистър Грифин, беше груба грешка спрямо някого, когото не познавате отблизо. Предположихте, че бих измамил застрахователните компании с един и половина милиона долара. Ако се бях съгласил да го направя, щяхте да се почувствате в безопасност, защото тогава щяхте да бъдете в състояние да ме шантажирате, ако не спазех обещанието си във връзка с този ваш бизнес с аеротакситата. Обаче аз никога не съм позволявал да бъда изнудван и е абсолютно сигурно, че няма да го допусна до края на живота си. Но тук бяхте прав, мистър Грифин — аз се нуждая от диамантите. Те са ми необходими на всяка цена.

— Добре, аз не съм против това да се сдобиете с тях. Цената е един и половина милиона долара — каза Хари. — Няма ли пари, няма и диаманти!

— Предчувствах, че ще заемете такова становище — кротко отвърна Такамори. — Кажете ми, ако можехте да избирате между тази сума пари и смъртта, кое щяхте да предпочетете?

— Вижте — каза Хари, извъртайки се на мястото си така, че да може да хвърли свиреп поглед към дребния човечец. — Да оставим това. Искате ли диамантите, или не?

— Да, естествено. Моят въпрос е, искате ли да продължите да живеете?

Хари изтръпна.

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

— Това, което казвам. Оставете ме да продължа, мистър Грифин, и тогава ще осмислите своето положение такова, каквото е сега, а не такова, каквото беше днес сутринта. Вие имахте преимуществото, че бяхте направили проучване за моето минало. След тазсутрешния ни разговор аз направих справка за вашето. Научих, че допреди четири седмици сте били на работа в Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация. Това беше интересна новина. Чух, че е трябвало да пилотирате самолета, който пренасяше диамантите, ако не сте били уволнен за пиянство и за перверзни с една от стюардесите. Вие сте знаели за пратката. Човекът, осъществил обира, се е наричал Хари Грийн. Той е бил по-едър от вас, по-възрастен, имал е белег и е бил полуплешив. Всеки, който е достатъчно умен, би могъл да се дегизира така, че да изглежда по-възрастен и по-пълен, а изфабрикуването на фалшив белег е елементарно. Хари Грийн е знаел къде би могъл да приземи безопасно самолета в пустинята, а това ме кара да мисля, че той е летял по маршрута много пъти и е бил запознат с терена също като вас, мистър Грифин. Струва ми се, че Хари Грийн и Хари Грифин са едно и също лице, а Хари Грийн май че го търсят за убийство. — Той замълча, сетне добави: — Затова ви попитах дали искате да останете между живите. Доколкото мога да преценя, изгледите ви за оцеляване са минимални. Как мислите?

Заслушан в благия гласец, Хари почувства как вътре в него се стяга един възел от вледеняващ страх. Ръката му се плъзна под палтото и пръстите му се сключиха около дръжката на револвера.

— Вие сте луд! — произнесе дрезгаво той. — Нали ви казах! Намерих тези диаманти! Нямам нищо общо с обира.

— Разбирам — вдигна рамене Такамори. — Е, допускам, че може и да греша, но това лесно може да се провери. Полицията притежава пръстовите отпечатъци на Хари Грийн, ако човек въобще може да вярва на вестниците. Дали да не отидем до полицейското управление и да накараме полицията да сравни вашите отпечатъци с тези на Грийн?