Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хари вдигна рамене.

— Той не би могъл да ме накара да се разделя с диамантите. Оставил съм ги на място, където няма да бъдат намерени. Съгласен съм, че би могъл да ме вкара в затвора, но се съмнявам в това. Ние с вас просто ще твърдим две различни неща, не е ли така?

— Не съвсем — рече Такамори. — Този разговор се записва на магнетофон. Достатъчно е само да дам лентата на О’Харидън и той не би имал никакви проблеми с даването ви под съд.

Глори беше предупредила Хари, че е възможно разговорът да бъде записван, а той й се беше изсмял. Сега вече знаеше, че е била права, но все още не беше разтревожен.

— О’кей — рече той, навеждайки се напред. — Вие имате достатъчно материал на магнетофона си, за да ме вкарате в затвора. Признавам това. Да предположим сега, че го изключите, така че да можем да разговаряме без съответния запис. Ако моето предложение не ви допадне, пратете да извикат полицията, но поне изслушайте онова, което имам да ви казвам. Няма да говоря, докато не изключите магнетофона.

Такамори остави канцеларския нож, почеса отново носа си с показалеца на дясната си ръка, после се наведе напред и натисна един бутон върху бюрото си.

— Магнетофонът вече не работи, мистър Грифин. Какво е вашето предложение?

— Ще имате ли нещо против, ако лично се убедя, че не работи?

Такамори отвори едно от чекмеджетата на своето бюро:

— Ни най-малко.

Хари стана, хвърли един поглед на магнетофона, кимна и отново седна.

— Добре. Да поговорим сега делово. Струвало ви е осемнайсет месеца да набавите диамантите и да издействате разрешение за тяхното изнасяне. За това вие ще бъдете приет от вашия император и той ще ви удостои с почести. Мистър Такамори, аз бях в Япония през войната. Знам нещичко за историята на вашия народ. Знам, че вие цените изключително високо аудиенцията при императора. Ако не представите диамантите, за вас аудиенция няма да има. О’кей, можете да насъскате ченгетата след мен, но ако го направите, никога няма да получите камъните. Има много други типове, които биха изтъргували диамантите и биха се радвали да ме разтоварят от тях. Аз нямам нищо общо с обира. Моето престъпление е, че съм намерил диамантите и съм поискал за тях пари. Ще ми дадат около три години, а ако ми се падне някой опърничав съдия, ще ми лепнат пет. Аз съм на двайсет и осем. След пет години ще бъда на трийсет и три — все още достатъчно млад, за да се насладя на парите, които ще спечеля от диамантите, когато ги продам. След пет години вие ще бъдете на около седемдесет и три. Няма да разполагате с всичкото това време, за да се радвате на наградата, която вашият император я ви даде, я не ви даде, в случай че осигурите още една партида скъпоценни камъни, ако, повтарям, АКО тукашните власти ви позволят да ги експортирате — нещо, което не вярвам да направят.

Той загаси цигарата си и запали друга, като не спираше да фиксира неподвижното жълто лице.

— Надявам се, че вместо да разочаровате вашия император и да се изложите, вместо да чакате, за да видите дали ще можете да изровите втора купчинка диаманти, вие ще бъдете достатъчно умен, за да се споразумеете с мене. Така, както аз виждам нещата, вие не само ще запазите диамантите и честта си, но и ще приберете печалба от милион и половина долара, а това ми звучи изключително смислено.

Такамори се облегна в креслото си без да сваля своите черни, блестящи очи от лицето на Хари.

— Умеете да убеждавате, мистър Грифин. Как, предполагате, ще мога да извлека печалба от сделката?

— Нима това не е ясно? Диамантите са застраховани. По всяка вероятност брокерите ще ги платят в пълен размер. До една година ще получите три милиона долара. Ще имате и диамантите. Не е необходимо да казвате на застрахователните агенти, че сте ги получили обратно. Ще кредитирате моята фирма с милион и половина, а останалите милион и половина ще отидат във вашия джоб. Просто е, нали?

— Така изглежда — каза Такамори. — Каква е тази фирма, която предлагате да финансирам?

— Искам да основа служба с въздушни таксита. Цялата информация е тук. — Хари извади един издут плик от джоба си и го сложи върху бюрото. — Ще ви го оставя. Сигурно ще искате да го прегледате. Можете да имате десетпроцентов дял в бизнеса, ако се заинтересовате. Ще ви го изплащам. Не е нужно вие да се товарите с това. Всичко, от което се нуждая, е капитал, а вие го имате. Не очаквам да решите на секундата, но за Бога, не се бавете твърде дълго с преценката си. — Той се изправи. — Може да ви се стори, че ако се впуснете в тази сделка, ще се превърнете в прекрасен обект за изнудване. Така е, но същото важи и за мен! Това е съдружие. Ако някой от съдружниците се опита да измами другия, опитът ще рикошира в измамника. Не се каня да изчезна. Ако ме кредитирате, аз ще имам бизнес, за който да се грижа, и вие ще можете винаги да ме намерите. Ще трябва да си вярваме до известна степен. Аз бих могъл да отида в пандиза заради намирането на диамантите, а вие, че сте изиграли застрахователните компании. Помислете. Ще дойда пак в сряда по същото време. Това ви осигурява четиридесет и осем часа, за да вземете решение. Залагам на вас. В най-лошия случай, когато се върна, полицаите ще ме очакват. Поемам този риск. Ако те са тук, тогава можете да се простите с диамантите.