Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Допусках го. — Хари направи пауза, за да тръсне пепелта от цигарата си, сетне продължи. — Стана така, че в деня след обира пътувах по работа към летище „Скай Ранч“ и на около две мили от местопрестъплението спуках гума. Поправих я. Носех си няколко сандвича и си помислих, че най-добре би било да обядвам, както съм спрял, вместо да чакам, докато стигна до летището. Отидох до една пясъчна дюна и седнах. В пясъка открих полузарита четвъртита стоманена касетка. Имах малки затруднения с отварянето й, тъй като беше заключена, но след известно време успях. Беше пълна с диаманти. В касетката имаше и една фактура, според която диамантите принадлежаха на Далекоизточната търговска корпорация и аз разбрах, че това са откраднатите камъни. От начина, по който лежеше кутията, си личеше, че крадците като че ли са загубили самообладание и са я изхвърлили през прозореца на колата. Канех се да предам диамантите на полицията, но ми хрумна идеята, че ние бихме могли да се споразумеем.

Такамори се наведе напред и се втренчи в Хари.

— Наистина ли диамантите са у вас? — попита той. Гласът му беше дотолкова лишен от емоции, сякаш питаше Хари колко е часът?

— Те действително са у мен — отвърна Хари. Такамори се облегна. Той почеса отстрани своя малък, жълт нос с показалеца на дясната си ръка.

— Разбирам — каза той. — Значи сте си помислили, че вие и аз можем да сключим сделка. Това е интересно. Какъв вид споразумение имате предвид, мистър Грифин?

Хари протегна своите дълги крака. Той угаси цигарата в кристалната купа върху масичката до себе си. Извади от табакерата друга цигара и я запали. През цялото време, докато се занимаваше с това, Хари се взираше в черните, искрящи очи на Такамори.

— Делово споразумение — рече той. — Струва ми се, поправете ме, ако греша, че когато някой притежава нещо, което другата страна желае много силно, този някой би бил пълен наивник, ако й го даде просто така.

Такамори взе един нож за отваряне на писма и започна толкова задълбочено да го разглежда, сякаш не беше го виждал никога по-рано.

— Това е основен принцип в бизнеса, мистър Грифин — каза той кротко, — но аз съм наясно, че в тази страна подобна формула не се прилага, когато се касае за крадена чужда собственост. Зная, че е не само дълг, а и задължение на намерилия да върне онова, което е открил, получавайки възнаграждение. Не е ли така?

Хари се усмихна. Вече се чувстваше значително по-облекчен, но мекото отношение на Такамори не беше го заблудило.

— Предполагам, че е така — отвърна той. — Но аз разглеждам този частен случай от друг ъгъл. Разбрах, че тези диаманти са застраховани и че брокерите покриват щетите ви.

— Мистър Грифин, брокерите ще поръчителстват, когато са напълно сигурни, че диамантите няма да бъдат получени обратно.

— Да, това е обичайният начин, по който работят застрахователните агенти. Те ще ви накарат да почакате за парите си, но това не би трябвало да ви тревожи. Както чух, вие имате много пари, а онова, което ви липсва, са признанието и почестите от вашето правителство. Аз се порових в миналото ви. Изглежда сте натрупали огромно количество важни заслуги пред своята страна без някаква съществена отплата.

Такамори остави канцеларския нож и сви малките си жълти ръчички.

— Не е ли по-добре да не се отклоняваме от въпроса, мистър Грифин? — каза той с леко раздразнение в гласа. — Говорехте за намирането на диамантите. Предполагам, че предлагате да ми ги продадете.

Хари се облегна назад.

— Такава е идеята ми.

— И колко бихте искали за тях?

— Не е толкова лесно, колкото изглежда — отвърна Хари. — Вземането на пари в брой създава затруднения. Искам вие да финансирате един мой проект. За мен би било далеч по-просто да сключим едно такова споразумение.

Такамори се върна отново към съзерцаването на ножа за отваряне на писма.

— На колко би възлязла сумата, мистър Грифин, ако допуснем, че договорът ме заинтригува?

— На около милион и половина. Начинът, по който планирам нещата, не позволява да се мине с по-малко.

— Това са много пари — каза Такамори, опитвайки върха на канцеларския нож върху възглавничката на палеца си. Май че му се стори остър, защото се намръщи и се загледа в пръста си, за да види дали не беше му потекла кръв. Кръв нямаше. — Мистър Грифин, сещам се, че директорът на полицията О’Харидън би могъл не само да ви „убеди“ да предадете диамантите срещу нищо, а и да ви „уреди“ да останете в затвора за доста време.