Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Казах, че в най-добрите си дни изкарвам по 72. Той ме зяпна така, сякаш ме виждаше за пръв път.

— Но ти си голям играч!

— Няма начин. Играя от петгодишен. Моят старец беше луд по голфа. Той дори накара майка ми да играе.

Лека-полека тръгнах към вратата.

— Ще бъда тук утре вечер в осем.

— Ще те чакам, Скот — той все още ме гледаше преценяващо. — Уреди си да играеш голф през уикенда — суровата му уста се изкриви в отблъскваща усмивчица. — След това си намери една хубавица за вечерта. Голфът и жените са двете най-добри развлечения в този живот.

Бях доволен, че излизам от стаята. Цинизмът му остави неприятен вкус в устата ми и аз се двоумях дали да взема асансьора или да сляза по стълбите. Тогава нейният образ пред огледалото изплува в съзнанието ми и се насочих към стълбите. После спрях и погледнах надолу към площадката. Беше тъмно, прониза ме остра болка на разочарование. Тогава се сетих, че е само девет и десет. Беше малко вероятно тя да е в спалнята си по това време. Върнах се и слязох с асансьора до първия етаж. Уоткинс ме чакаше в антрето.

— Не мисля, че г-н Ейткън изглежда много добре тази вечер — казах аз, докато вървяхме към вратата.

— Малко е неспокоен, сър. Предполагам, че това трябва да се очаква.

— Да, ще бъда тук отново утре вечер.

— Сигурен съм, че г-н Ейткън очаква с нетърпение вашите визити — каза той, докато отваряше вратата.

Взехме си довиждане и излязох навън в горещата лунна нощ. Голямата врата се затвори след мен. Тръгнах бавно надолу по стълбите към мястото, където бях оставил кадилака. На последното стъпало се обърнах и погледнах към къщата. Освен стаята на Ейткън, която светеше, всички останали безчетни прозорци приличаха на бляскави черни очи, взиращи се в мен. Почудих се къде ли е тя. Навън ли беше или някъде в къщата? Целия ден бях чакал този шанс, за да я видя отново. Наложи ми се да направя съзнателно усилие, за да не остана там, загледан в къщата с надеждата, че някой прозорец може да светне и тя да се покаже. От опит знаех, че госпожа Хепъл, а дори и Уоткинс ме наблюдават през някой от тъмните прозорци. Сега не беше моментът да стоя и да се взирам, така че отидох до колата, отворих вратата, метнах куфарчето на задната седалка и се плъзнах зад кормилото.

Тя беше там. Седнала до мен, с ръце кръстосани в скута. Въпреки ме в колата беше тъмно, можех да различа формата на главата й, която беше леко наклонена към мен. Знаех, че е тя.

Не можеше да бъде никой друг, иначе нямаше да се чувствам така. Сърцето ми нямаше да бие така учестено. В продължение на пет секунди я наблюдавах, вдишвах нежната миризма на парфюма й, слушах лекото й дишане и през тези пет секунди всичко около мен загуби ясните си очертания.

Този момент от живота ми ще остане незабравим.

— Хелоу! Стреснах ли ви? Не мислех, че ще излезете толкова бързо.

— Може и да сте — гласът ми беше одрезгавял. — Не очаквах…

Тя се засмя.

— Това вашата кола ли е?

— Да.

— Хубава е. Луда съм по колите. Като я видях, не можах да се въздържа да не вляза. Харесва ми повече от бентлито на Роджър. Обзалагам се, че е бърза.

— Да, доста е бърза.

Тя се облегна назад и се загледа в тавана. Лунната светлина, проникваща през отворения прозорец очерта профила й. Изглеждаше чудно красива.

— Роджър ми разказа за вас. Спомена, че вие ще бъдете новият му партньор.

— Не е абсолютно сигурно.

Седях като бастун, със стиснати юмруци на коленете, все още неспособен да преглътна изненадата, че тя е в колата ми и разговаря с мен така, сякаш се познаваме цял живот.

— Той ми каза, че е. Бихте ли искали да живеете в Ню Йорк?

— Много.

— Колко ми се иска да живея там!

Тя повдигна ръце и сплете пръсти зад главата си. Видях как гърдите й се повдигнаха и опънаха финия вълнен пуловер, с който беше облечена.

— В Палм Сити е ужасно скучно, не мислите ли?

— Без съмнение за човек на вашата възраст.

Тя се обърна към мен и ме изгледа.

— Говорите така, сякаш сте стар, а не сте. Още нямате трийсет, нали?

— Трийсет и една.

— Трябва да сте ужасно умен. Роджър каза, че ще участвате с двайсет хиляди долара в бизнеса. Откъде имате всички тези пари, след като сте само на трийсет и една?

— Повечето получих от баща си. Останалите спестих.

— Искате да вложите всичките в бизнеса на Роджър?

Бях смутен от нейните спокойни, директни въпроси.

— Доста ви интересуват тези неща.

— Наистина — усмихна се тя. — Винаги ми е било интересно как мъжете правят пари. Единственият сигурен начин за едно момиче да забогатее, е да се омъжи. Мъжете могат сами да изкарват пари. Мисля, че това е много по-приемлив начин. Разбира се, вие сте имали късмет, че баща ви е оставил нещо.