Джеймс Чейс - Удряй и бягай

— Влизай, Скот — изръмжа той раздразнено.

Приближих се към леглото и седнах на фотьойла.

— Как е кракът? — попитах аз, без да го поглеждам, като се съсредоточих в отварянето на куфарчето, което носех със себе си.

— Добре е — той помете финансовите вестници от леглото на пода. — Хамилтън ми се обади. Казва, че си свършил добра работа на съвещанието.

— Радвам се, че така мисли. Не се справих с Темпълман чак толкова добре. Той доста ме затрудни.

Устата на Ейткън се изкриви в усмивка.

— Добре си се справил с него. Хамилтън ми каза. Старият глупак си е тръгнал сконфузен. В теб ли е протоколът?

Подадох му го.

— Докато го чета, си сипи една чаша. Дай и на мен също.

Той махна към колекцията от бутилки и чаши, които стояха на масата до стената.

— Дай ми едно уиски, искам да кажа: налей уиски в чашата.

Тонът му не позволяваше противоречие, затова отидох до масата и приготвих две чаши. Той се втренчи в своята и веждите му се отпуснаха надолу. Приличаше на побеснял се бик.

— Казах ти: сипи уиски в чашата! Не ме ли чу?

Върнах се при масата, ливнах още уиски в чашата и му я подадох. Той я пое, фиксира я с поглед и я изпи на екс. За известно време я задържа, зареян някъде над главата ми и накрая я бутна в ръцете ми.

— Сипи ми още една и ела да седнеш.

Повторих дозата, сложих питието на масата до него и седнах. Погледите ни се срещнаха и той изведнъж се ухили.

— Не се връзвай, Скот. Като счупиш крак, си безпомощен. В тази къща има заговор да ме третират като болен. Цял ден те чакам да дойдеш и да ми сипеш едно.

— Помислих, че може да ви се е случило нещо много лошо.

— Така ли? — той се засмя. — Остави ме аз да преценя това.

Той взе протокола.

— Запали, ако искаш.

Запалих една цигара и отпих от скоча. Бяха му необходими около десет минути, за да прочете протокола, след това пусна листовете на коленете си, посегна към чашата и отпи.

— Много добро начало — каза той — нещо повече, аз самият не бих могъл да се справя с тях по-добре. Ако върви така, работата в Ню Йорк е твоя.

И това ако не беше похвала!

— Сега да видим как ще се възползваш от отстъпките, които сме спечелили от тях. Какви са твоите идеи?

Бях предвидил, че може да зададе този въпрос и го бях обсъдил с ръководителите на отдели, преди да тръгна от офиса, така че не се изненадах.

През следващия половин час обяснявах идеите си. Той лежеше неподвижно, слушаше, отпиваше от уискито и от време на време кимаше с глава. Бях съвсем сигурен, че говоря правилни неща. Когато свърших, той каза:

— Не е лошо, хич не е лошо. А сега ще ти кажа един по-добър начин.

Сега беше мой ред да го изслушам и това беше истински урок. Той използува всички мои идеи, но малко по-различно и аз сам открих къде греша. Моето решение на проблема беше много скъпо, а неговото ни спестяваше десет процента, което го правеше по-добър бизнесмен от мен. Вече минаваше девет часа и аз си спомних за предупреждението на Уоткинс да съкратя посещението си.

— О’кей, сър — казах аз и започнах да прибирам документите в куфарчето си. — Аз ще се погрижа за всичко. А сега, ако нямате нищо против, аз трябва да бягам. Имам среща в десет.

Той се ухили.

— Ти си лъжец, Скот. Сигурно слушаш онзи стар глупак — Уоткинс. Но това няма значение. Тръгвай. Ела да ме видиш утре в осем.

Той допи уискито си и докато оставяше чашата си, ме попита:

— Имаш ли си момиче, Скот?

Въпросът ме изненада. Няколко листа ми се изплъзнаха и паднаха на пода. Наведох се да ги взема и казах:

— Нищо по-специално, сър, ако това имате предвид.

— Нямам това предвид. Един мъж има нужда от жена от време на време. Не се заплитай с тях, използвай ги. Затова са създадени.

Циничният му тон ме раздразни.

— Не искам да работиш непрекъснато. Искам да си почиваш също. Може би вече си живял достатъчно дълго, за да научиш, че една жена може да бъде доста задоволителна форма на отдих, при условие, че не й позволиш да се вкопчи в тебе. Позволи й да го направи и си свършен.

— Да, сър — казах аз и натъпках листовете хартия обратно в куфарчето. Бях изненадан. Не очаквах такова нещо от него. Цинизмът му ме ядоса. — Ще мина утре в осем.

Той се отпусна назад върху възглавниците, без да сваля погледа си от мен.

— Освобождавам те за уикенда. Не искам да те виждам в петък вечер. Обади ми се в понеделник сутринта. Какво сме днес — вторник? Направи си планове за уикенда, Скот. Искам да си отдъхнеш. Играеш ли голф?

Казах, че играя.

— Най-хубавата игра на света, ако не я приемаш насериозно. Голфът е като жените. Приеми едно от двете насериозно, остави ги да ти влязат под кожата и с теб е свършено. Какви са ти резултатите?