Джеймс Чейс - Удряй и бягай

— О’кей, ще видим. Оправиш ли се с „Интернешънъл“ без грешка, те взимам, подхлъзнеш ли се, си вън от играта. Ясно?

Нямах време да размисля какво точно ми предлага Ейткън, защото веднага се захванахме със съвещанието, но по-късно, когато имах възможност да размисля, осъзнах какъв шанс е това. Така щях да навляза в средите на Ейткън и след това рано или късно да заработя самостоятелно. С един залог от двайсет хиляди долара, с възможностите, които Ню Йорк може да предложи на един амбициозен човек от рекламата и с подкрепата на Ейткън аз наистина имах шанс, за който всеки мой колега би дал главата си.

Останах с Ейткън два часа и половина. Обсъдихме подробностите по съвещанието и линията на поведение по проблемите, които той самият трябваше да реши през седмицата. Пат ми беше дала всичко необходимо. Не беше пропуснала и най-дребното, и това направи силно впечатление на Ейткън. Най-накрая към единайсет и половина една висока, суха жена с черна копринена рокля — както по-късно научих г-жа Хепъл, икономката — дойде и ни прекъсна.

— Време е за сън, г-н Роджър — каза тя с поглед, който не търпеше възражение. — Доктор Шулберг каза, че трябва да сте заспал в единайсет, а сега вече минава и половина.

Очаквах Ейткън да я изпрати по дяволите, но той не го направи.

— Проклета кокошка — промърмори той, без да я поглежда, побутвайки документите към мен — Добре, ще вземеш ли тези боклуци, Скот?

Докато прибирах документите в папката, той продължи:

— Ето това трябва да понеса през следващите четири седмици. Обади ми се веднага щом свърши съвещанието. Внимавай с Темпълман. Той създава проблеми. Ела при мен утре вечер. Искам да ме държиш в течение за сметката на Васерман. Не трябва да го изпускаме от око, също и рекламата за сапуна, за да не ни се изплъзнат.

Казах, че ще се погрижа за всичко, пожелах му приятни сънища и се измъкнах от стаята.

Отидох до асансьора, натиснах бутона, за да го повикам, но нищо не се случи. Някой сигурно не беше дръпнал решетката и аз минах през коридора към стълбите. По средата на пътя забелязах, че на долния етаж има няколко врати. Една от тях беше широко разтворена. Светлината, която излизаше оттам, образуваше ярко правоъгълно петно върху зелено-белия килим.

Килимът на стълбите беше плътен и заглуши стъпките ми. Предполагам, че затова тя не ме беше чула, като слизах. Беше застанала пред голямо огледало и се оглеждаше в цял ръст. Ръцете й повдигаха дългата кестенява коса от раменете, главата й беше леко наклонена. Беше облечена в елегантна къса нощница, с боси крака. Това беше най-красивото нещо, което бях виждал през живота си. Не бях сигурен дали има двайсет и две. Двайсет би било по-точно. Тя беше млада, красива и свежа, и всичко в нея беше възбуждащо — от гъстата дълга, бляскава коса, до малките боси крачета.

Тази гледка възпламени искрата в мен, която беше чакала, тлеейки в пепелта, откак можех да се нарека мъж. Искра, която досега не беше успяла да запали нито една жена. Тя пламна с такъв блясък, че почти загубих съзнание, а огънят, който мина през мен, изсуши устните ми, накара сърцето ми да забие силно и ме остави без дъх.

Стоях неподвижен в тъмнината и я наблюдавах, усещах как кръвта ми кипи, а сърцето ми бие тежко. Разбрах, че никога не съм виждал жена, която да желая така силно.

Може би инстинктивно усети, че някой я наблюдава или се беше наситила на отражението си в огледалото, но изведнъж отстъпи назад и се изгуби от погледа ми. После бутна вратата.

Около десет секунди останах неподвижен, взирайки се в полузатворената врата, след това тръгнах надолу по стълбите, към следващата площадка и антрето. Чак когато стигнах там, спрях, за да извадя носната си кърпичка и да избърша потта от лицето си. Уоткинс се зададе от фоайето.

— Топла нощ, сър — каза той и старите му хитри очи се впиха в мен. — Нямахте ли шапка?

Пъхнах кърпичката обратно в джоба.

— Не.

— С кола ли сте, сър?

— Да.

Тръгнах към вратата. Той я отвори вместо мен.

— Лека нощ, сър.

Казах довиждане и топлата тиха нощ ме обгърна. Бях щастлив, че влизам в колата си и сядам зад кормилото.

Въпреки че сигурно беше трийсет и пет години по-млада от Ейткън, бях сигурен, че не му е нито дъщеря, нито любовница. С цялото си същество чувствах, че му е съпруга и от това стомахът ми се сви.

Тази нощ не спах много.

Много неща премислих. Първо — предложението за партньорство в Ню Йорк, което знаех, че идва веднъж в живота, а така също и утрешното събиране на управителния съвет, което можеше да бъде доста опасно.