Джеймс Чейс - Удряй и бягай

— Обзалагам се, че се бяхте уплашил.

Погледнах го. Бях все още толкова уплашен, че не можах да кажа нищо. Той се наведе над мен и започна да размотава лепенката около китката ми. В този момент Джо Фелоуз влезе забързано. Очите му щяха да изскочат, а лицето му лъщеше от пот.

— Здрасти, Чес — каза той и спря изведнъж, като видя тялото на Ейткън. Лицето му стана сиво-зелено и той бързо отстъпи. — Мили Боже! Мъртъв ли е?

— О’кей, вие двамата — каза Уест — излезте оттук.

Той ме потупа по рамото, докато се изправях колебливо.

— Идете да седнете на терасата, докато намеря време да поприказвам с вас. Успокойте се. Чух го какво каза. Излезте навън и ме почакайте.

— Убил ли я е? — попитах аз.

— Да — отвърна Уест. — Сигурно е бил луд. Вярно ли е, че има рулетка в „Литъл Тавърн“?

Сложих ръка на револвера си. Фотоапаратът беше все на същото място. Освободих го и го пуснах в ръката му.

— Тук има снимка на рулетката. „Инкуайърър“ ми даде фотоапарат.

— Май ме очаква тежък следобед. Излезте на терасата и стойте там.

Уест отиде до телефона. Един полицай ни избута навън. Ние седнахме, а той се облегна на касата на вратата и ни загледа с отегчение.

— Видях как двамата главорези те извеждат от задния изход на клуба — каза Джо. — Проследих ви, защото бях сигурен, че си загазил. Стигнах дотук, но те изглеждаха прекалено яки за мен и затова извиках ченгетата.

— Благодаря ти, Джо — казах аз и се изтегнах в плетения стол. Чувствах се доста зле.

Минутите се точеха едва-едва. Джо изведнъж каза:

— Изглежда ще останем без работа.

— Може и да не останем. Някой трябва да ръководи „Интернешънъл“. Това може да е нашият голям шанс, Джо — казах аз и погледнах към пясъка и морето.

— Да, не съм мислил за това — той се размърда неспокойно. Сигурно е бил луд. Винаги ми се е струвало, че има нещо шантаво в него.

— Чу ли го какво приказваше?

— Бях пред вратата на верандата през цялото време. Ужасно се страхувах, че ще ме види. Ако онзи полицай не беше с мен, не знам какво щях да правя.

— И аз така се почувствах.

След това млъкнахме. Седяхме и чакахме около час. После лейтенант Уест излезе на верандата.

— Хванали са Клод и твоите две приятелчета — каза той и лицето му цъфна в усмивка — а четири каруци с градски благородници са потеглили към ареста. Само гледайте заглавията във вестниците утре! — Той седна и ме погледна. — О’кей, хайде да започнем означало. Има някои неща, които не разбрах. Ще трябва да дойдете в полицията и да напишем всичко. Вървете напред и говорете.

И аз тръгнах напред и заговорих.

© 1958 Джеймс Хадли Чейс

© 1992 Ирина Казакова, превод от английски

James Hadley Chase

Hit and Run, 1958

Сканиране: strahotna, 2009

Разпознаване и редакция: beertobeer, 2009

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Удряй и бягай

ИК „Гуторанов и син“, София

Корица: Пенко Гелев

ISBN 954–507–006–4

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15383]

Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00

Слим — тънък, строен (англ.) — бел.прев.

Грейт Скот — Господи Боже! — бел.прев.

Дейви Крокет — американски национален герой — бел.прев.