Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Той разтърка червеното си месесто лице и ме погледна с блеснали очи.

— Убийството е лесна работа, Скот. Особено след първия път, но нещата се заплитат. Убиваш някого и после трябва да убиеш още НЯКОЙ, за да прикриеш първото убийство, а после още някой, за да прикриеш второто убийство.

— Сигурно сте полудял — казах аз дрезгаво. — Едва ли се надявате, че ще ви се размине.

— Разбира се, че се надявам. В момента съм на легло със счупен крак. Идеално алиби. На никого няма да хрумне, че имам нещо общо с това. Освен това ще прехвърля всичко на теб. Виждам, че имаш пишеща машина там. Смятам да напиша началото на едно признание, което ще убеди полицията, че случайно си убил О’Брайън, а Рос и Люсил са се опитвали да те изнудват — той наклони глава и се усмихна.

— Забравих да ти кажа, че докато моите хора те караха насам, закарах Рос в къщата му и го застрелях в главата с пистолета, с който убих Нътли. Правя чистка, Скот. Рос ми омръзна, а Люсил още повече.

Той отново се усмихна:

— Да се върнем към признанието ти, Скот. Ще прочетат, че Долорес и менажерът й Нътли също са се опитвали да те изнудват и ти си ги убил. Оставил си достатъчно улики след себе си, които ще убедят полицията, че ти си ги убил. Ще прочетат, че си отишъл в къщата на Рос и си го убил, после си се върнал тук, съблазнил си Люсил и си я удушил с една от вратовръзките си.

Изведнъж ми стана студено и ми прилоша.

— Значи сте я убил?

— Разбира се. Шансът беше прекалено добър, за да го пропусна. Когато я намерих на кревата, вързана и безпомощна, най-лесното нещо на света ми се видя да вържа около глупавото й малко вратле една от кичозните ти вратовръзки и да се отърва от нея. Чиста работа, Скот. Отървах се от нея и от Рос — и двамата досадници. Отървах се от един изнудвач, който ме разори. За щастие Хакет дойде изневиделица със стоте си хиляди, така че сега не ми трябват твоите пари. Мога да започна отново. Дори и да не успея с рулетката в „Литъл Тавърн“ със стоте хиляди и моя талант, ще мога да започна отначало.

— Няма да ви се размине. Твърде много хора знаят за това. Клод знае. Двамата му главорези знаят…

Подигравателната усмивчица пак се появи.

— Клод и неговите главорези, както ги наричаш, са вързани с мен. Ако аз затъна, те ще ме последват и го знаят… Сега остава само да станеш жертва на съвестта си, Скот, и да се застреляш. Полицията няма да се изненада, че животът ти е станал нетърпим след тези убийства и си си сложил края.

Той извади от джоба кожена ръкавица и я сложи на дясната си ръка, после извади 45 — милиметров колт.

— Това е пистолетът на Нътли. С този пистолет убих него и Рос, а сега ще убия и теб. — Той се изправи. — В известен смисъл съжалявам за това, Скот. Ще ми липсваш. Добър си в професията, но няма друг изход от тази каша. Уверявам те, че няма да боли. Чувал съм, че изстрелът в ухото убива моментално.

Вече бях готов да скоча до тавана. Наблюдавах го как бавно се приближава до мен с пистолета в ръка, когато на вратата се звънна.

Никога няма да забравя този момент. Ейткън замръзна и погледна към вратата. Видях как палецът му бута затвора на пистолета напред. Той стоеше като вкаменен и се ослушваше.

— Знаят, че съм тук — казах аз дрезгаво. — Колата е отвън.

Той ме погледна и изръмжа.

— Само да гъкнеш и ще бъдеш първият.

Звънецът иззвъня още веднъж, упорито и нетърпеливо. Ейткън отиде тихо до вратата на хола и надникна в антрето. Гърбът му беше обърнат към мен и към френските прозорци. Видях една сянка и после едрата, масивна фигура на лейтенант Уест изведнъж влезе тихо през прозореца. В дясната си ръка държеше 38-милиметров специален полицейски пистолет. Той не ме погледна. Очите му бяха приковани в гърба на Ейткън. Вдигна пистолета и изджафка:

— Горе ръцете, Ейткън, и хвърли пистолета!

По тялото на Ейткън премина тръпка. Той се извъртя и вдигна оръжието, лицето му се сви от ярост и страх.

Уест го застреля.

Пистолетът на Ейткън изтрещя, но той вече падаше и куршумът издълба бразда в паркета. Червено петно се появи между очите на Ейткън. Той падна напред и се сгромоляса с трясък, който разлюля украшенията в стаята. Докато умираше, потрепна, но това беше само рефлекс. Пистолетът се изплъзна от пръстите му и Уест замислено се приближи и го вдигна.

Чух шум от бягащи хора и трима полицаи с пистолети в ръка се скупчиха в стаята.

— О’кей, О’кей, О’кей. Справих се.

Той се приближи до мен, пъхна пистолета си в джоба и ми се ухили.