Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Благодарих му и затворих телефона.

Имаше малка опасност той да забележи сменените номера, но реших да рискувам. Десетки коли му минаваха през ръцете за една седмица и беше малко вероятно да забележи, че съм сменил номерата. По-добре беше да отида при него, отколкото в някой сервиз, където не ме познават. Там беше много по-вероятно да ме засипят с неудобни въпроси.

Заключих къщата и изминах пеш разстоянието до къщата на Сийборн. Намерих понтиака паркиран отвън, както го бях оставил. Чувствах се много зле. Главата ме болеше, докато вървях нагоре по алеята към гаража.

Всичко беше така, както го бях оставил, когато подгоних Рос. Затворих се вътре и монтирах предния номер. После заобиколих отзад и хвърлих един поглед на изсъхналата кръв по калника и гумата. Трябваше да се отърва от нея. Не можех да рискувам Сам да я види. Имах предчувствието, че унищожавам улики, които можеха да бъдат в моя полза, ако някога ме изправеха пред съда, но просто не можех да оставя кървавите петна там. Донесох една кофа с вода и ги измих. Изкарах кадилака на пътя и вкарах понтиака в гаража. Щом свърших това, заключих вратата и тръгнах с кадилака по крайбрежния път към магистралата.

Нямаше начин, трябваше да карам с един фар. Случи се така, че магистралата беше практически опустяла. Няколкото коли, с които се разминах, явно не обърнаха внимание на това. Пристигнах в сервиза на Сам, без да се натъкна на пътна полиция. Докато влизах под големия, зле осветен навес, видях, че Сам е в офиса и разговаря с двама от тенекеджиите си. Едър, здрав мъж, с месесто, изгоряло от слънцето лице и насмешлив поглед.

— Добър вечер, господин Скот — поздрави той и погледна кадилака. — Охо, наистина, сте го пораздрусали.

— Ами така става, когато прегръщаш някое момиче с едната ръка и караш прекалено бързо — отвърнах аз, сигурен, че подобно обяснение ще му хареса.

Той се ухили.

— Знам. Не е нужно да ми разправяте. И аз съм го правил. Жените понякога са същински дяволи. Да, не е нещо непоправимо, но не мисля, че ще успея преди края на седмицата.

Тенекеджиите приближиха и заоглеждаха мрачно колата.

— Двете драскотини са дълбоки — продължи Сам, като посочи вратите. — Момчета, хващайте се на работа. Свалете вратите и оправете първо тях. Носите ли пропуска, г-н Скот?

Тъкмо пъхнах ръка в джоба си, за да извадя портфейла, когато чух шума на приближаващ мотоциклет, огледах се и видях едно ченге да спира пред сервиза. Сърцето ми спря за момент и после заби ускорено. Някак си успях да запазя спокойствие, когато той влезе.

— Само секунда — каза Сам и отиде да посрещне ченгето, което изглежда познаваше. — Ей, Тим, какво искаш?

— Имате ли повредена кола тук? — изръмжа полицаят.

— Ами, да. Господин Скот току-що докара своя кади. Блъснал се в едно дърво.

Ченгето ми хвърли тежък поглед и закрачи към кадилака. Видя смачкания фар. Аз вече се бях съвзел и бях извадил пропуска от портфейла си. Отидох при него.

— Имам удостоверение за повредата, сержант. Лейтенант Уест ми го даде.

Ченгето бавно се извърна и протегна ръка. Малките му, твърди очи се прехвърлиха върху лицето ми. С известни усилия успях да издържа изпитателния му поглед. Той разгледа документа. Ако поискаше да сравни талона с номера на колата, бях загинал. Нищо не можех да направя, освен да стоя и да чакам. Последвалите няколко минути бяха може би най-лошите, които съм преживявал. Погледна номерата, после отново пропуска, после бутна назад шапката си и подсвирна.

— Кога се видяхте с лейтенанта? — попита той.

— Беше при господин Ейткън. Аз работя за него. Лейтенант Уест огледа колите и ни даде пропуски. — Усетих, че гласът ми не звучи убедително. — Сам ме познава. Той често ми оправя колата.

— Как стана това?

— Ударих се в едно дърво.

Сам се присъедини.

— Господин Скот прегръщал едно момиче — каза той с разцъфнало в усмивка лице. — И аз съм го нравил на неговите години, само че влязох през една витрина.

Ченгето не се заинтригува. Подаде ми пропуска.

— Ще ми се да ви прибера — изръмжа той и ме изгледа заплашително. — Може да сте убил някого.

— Знам. Същото каза и лейтенантът. — Постарах се да прозвучи смирено. — Казах му, че това няма да се повтори.

Ченгето се поколеба. Виждах, че много му се иска да направи нещо, но бях сигурен, че споменавайки името на Уест, ще го блокирам и познах.

— По-добре не го правете отново — каза той. Обърна ми гръб и продължи към Сам. — Помислих, че съм хванал типа, който уби О’Брайън. Един шофьор ми каза, че е видял колата. О’кей, аз тръгвам.