Джеймс Чейс - Удряй и бягай

— О, не съм помислила за това.

— Заради това задавам всички тези въпроси. Моля те, опитай да се концентрираш. Страшно е важно. Размина ли се с някакви коли?

Тя поклати глава безпомощно.

— Не мога да си спомня. Мислех само как да стигна по-бързо при теб.

— Спомни си поне дали не срещна коли по пътя насам?

— Сигурна съм, че не.

Като поразмислих, реших, че ситуацията е доста тежка. Тя сигурно се беше разминала с много коли на магистралата. Някой сигурно беше забелязал, че кара само с един фар. Рано или късно този някой щеше да се сети и да съобщи на поли полицията, а след това търсенето щеше да се съсредоточи в моя район.

— Ами добре, мисля, че това е почти всичко — казах аз. По-добре се прибирай. Нищо не можеш да направиш сега. Остави ме аз да се оправям.

Тя се изправи колебливо.

— Но какво ще правиш, Чес?

— Честно, казано, не знам засега. Трябва да размисля. Имаш обещанието ми да не те забърквам, ако е възможно. Ако нещата започнат да се развиват зле, ще ти се обадя. В момента само това мога да кажа.

Тя ме погледна изпитателно, с напрегнато лице.

— Какво ще правиш с колата?

— Ето още нещо, за което трябва да помисля. Не знам.

— Ами човекът, който се обади?

— Ще почакам, докато го чуя отново. Ако се обади на теб, съобщи ми.

— Ами ако ми поиска пари? Сигурна съм, че плановете му са такива.

— Да почакаме, докато го направи — казах аз нетърпеливо. — Ако наистина поиска пари, кажи му, че трябва да говори първо с мен.

— Мога ли да му обещая нещо? — попита тя настойчиво.

Погледнах я, но тя отмести очи.

— Не, не можеш. Ако ти поиска пари, кажи му да се свърже с мен. Аз ще се оправя с него. Знаеш ли, Люсил, ти изглежда много държиш той да получи пари или от мен или от теб.

— Не е вярно! Просто искам да знам какво да правя! — гласът й изтъня. — Знам, че ще ме изнудва! Нямам никакви пари! Би ли искал да си на мое място? Как би се чувствал, ако знаеше, че някой ще те изнудва, а не можеш да му платиш и всичко, което ти е скъпо ще ти бъде отнето? Как би се чувствал?

— За Бога! — възкликнах припряно. — Още не е поискал нищо от теб. Ще спреш ли да се самонавиваш! Ако наистина поиска пари, кажи ми. Аз ще се справя с него. Сега си отивай. Трябва да обмисля много неща, а не мога да го направя, докато си тук.

Тя стана. Изведнъж ми се стори много млада, нещастна и съблазнителна.

— Остава само да чакам, Чес.

— Обади ми се довечера към десет. Може би ще мога да ти кажа нещо.

Тя се хвърли в ръцете ми. Устните й бяха меки и тръпнещи. Цялото й тяло се притискаше към мен.

— О, Чес… — прошепна тя, ръцете й пропълзяха към тила ми. — Толкова ме е страх. Ще се грижиш ли за мен? Ще успееш ли да оправиш всичко?

Отблъснах я с усилие, после се обърнах и отидох до прозореца, докато се взема в ръце. Все още чувствах устните й върху своите и изгарях от желание.

— Разчитам на теб, Чес — каза тя — Ще ти се обадя довечера.

— Добре — отвърнах аз, без да се обръщам.

Чух как пресича хола и се отдалечава, и с усилие на волята се въздържах да не я спра. Стоях там и гледах през прозореца дълго, след като чух щракването на входната врата, което ми казваше, че си е тръгнала.

Вече беше единайсет без двайсет.

Седях на фотьойла и мислех усилено. Имаше нещо фалшиво в цялата история. Не се съмнявах, че Люсил беше ударила и убила полицая, но това, което тя разказваше, не се връзваше с доказателствата. Поради някаква причина тя ме лъжеше. Защо твърдеше, че О’Брайън я е изпреварил отдясно? Защо твърдеше, че не е видяла коли по натоварената магистрала? В мен растеше убеждението, че не трябва да вярвам на историята й. Тя беше изгубила ума си от страх и като животно в капан мислеше само за бягство. Не би се спряла пред нищо, за да се спаси. Имах неприятното усещане, че времето изтича. Някой сигурно я беше видял на магистралата и ми беше ясно, че полицията може би вече работи в моя район. Тогава изведнъж си спомних за кръвта върху колелото на кадилака. Обля ме гореща пот. Ако полицията откриеше тези петна, с мен беше свършено. Заключих къщата и отидох до гаража да взема кофа и гъба. Между боклуците, които държах заедно с инструментите, намерих здрав катинар и една кука. Качих се в понтиака и тръгнах бързо към къщата на Сийборн.

На ярката слънчева светлина можах да разгледам внимателно повредите по кадилака. Левият фар беше съвсем смазан. Металните части около него бяха така изкривени, че само професионалист би могъл да ги оправи. Двете дълбоки бразди по дължината на вратата също искаха тенекеджия. Не можех по никакъв начин да се справя с тях.