Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Тя ме изгледа втренчено.

— Не, не е.

— Ако го е взел, докато сме се карали, това би означавало, разбира се, че той не знае за катастрофата.

— Но вратата на гаража беше разбита. Тогава го е взел.

— Бях забравил за това. Добре, да продължаваме. Какво стана, след като се върна при колата и отпътува?

— Бях разстроена. Карах по пътя. След около една миля чух някакъв мъж да вика…

— По-полека, Люсил. Колко бързо караше?

— Бързо. Не знам точно колко.

— Колко бързо — сто, сто и десет? Важно е.

— Може би сто. Не знам.

— Не видя ли О’Брайън? Не го ли задмина?

— Не.

— Беше карала една миля, когато го чу да вика.

— Да.

— Тогава сигурно си го задминала по пътя. Стоял е там с изгасен фар, минала си покрай него и той те е последвал.

— Предполагам.

— Какво стана после?

Тя се раздвижи неспокойно.

— Казах ти. Чух го да вика и завъртях кормилото. Чух страничния удар.

— Не чу ли двигателя на мотоциклета?

— Мисля, че да.

— Намали ли скоростта?

— Загубих контрол над колата. Уплаших се. Мисля, че ускорих.

— Той се е изравнил с теб, откъде — отляво или отдясно?

Тя се поколеба и се намръщи.

— Не помня.

— Видя ли го, като те настигна?

— Видях светлината на фара. Изплаших се и свих.

— Сега помисли, светлината отдясно ли беше?

Тя отново се поколеба и каза:

— Да. Той ме настигна и изкрещя през прозореца. Да, сега си спомних.

Погледнах я настойчиво. Тя седеше напрегната, без да ме гледа, с ръце здраво стиснати между коленете.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм.

— Но не беше преди малко.

— Сега съм. Беше отдясно. Сигурна съм.

Нарочно ли лъжеше или просто правеше грешка? Колата беше ударена отляво. О’Брайън не би могъл да я догони отдясно.

— Не може да си права, Люсил. Левият фар беше счупен. Той те е настигнал отляво. Освен това, той просто не би могъл да се изравни с теб от дясната ти страна. Така би предизвикал катастрофа.

За момент тя се изчерви, но бързо се окопити.

— Тогава защо ме питаш, ако знаеш от самото начало? — попита ядосано. — Не помня от коя страна беше.

Погледнах я изпитателно и свих рамене.

— О’кей, карай да върви. Тъй или иначе си го ударила. Какво стана, след като чу удара?

Тя отклони погледа си. Лицето й беше мрачно.

— Продължих да карам.

— Ударът е бил доста силен.

— Да.

— Ти сигурна ли беше, че си го ударила?

— Разбира се, знаех, че съм го ударила.

— Изгуби контрол, ускори и продължи да караш, без да спреш, за да видиш дали е наранен.

Тя повдигна косата от раменете си с раздразнение.

— Налага ли се да продължаваш? Вече съм ти казала какво стана.

— Трябва да си изясня случая, Люсил. Ти продължи до магистралата. После какво направи?

— Знаех, че съм повредила мотора на човека, а също и колата ти. Уплаших се. Помислих си, че е по-добре да ти кажа. Не исках да се връщам, за да не се срещна с полицая, затова реших да дойда до дома ти и да те почакам.

Докато я слушах, запалих друга цигара. Гледаше надолу и беше много напрегната.

— Как разбра къде живея?

Тя се стегна.

— Бях потърсила адреса ти в телефонния указател — каза тя преднамерено бавно, сякаш за да си даде време да помисли. — Веднъж минах покрай къщата ти с велосипеда. Знаех къде живееш.

Имах неприятното усещане, че не казва истината.

— Карала си почти три километра, преди да стигнеш до пътя за насам. Размина ли се с някоя кола?

— Не мисля.

— Сигурна ли си?

— Не помня да съм минавала покрай коли.

— Не може да не си минала, Люсил. В края на краищата това е магистрала. Било е около десет и половина. Сигурно е имало много коли на пътя.

— Не забелязах никакви.

— Поне с една кола си се разминала, Люсил.

— Така ли мислиш? — гласът й се извиси. — Казах ти, че не съм. Какво значение има това?

— Карала си с един фар, другият е бил ударен. Всеки, който идва срещу теб, би помислил, че си с мотоциклет, докато не те наближи достатъчно, за да види, че караш кола. Това се помни.

Тя се размърда нетърпеливо.

— Какво толкова?

— Много. В случай, че колата е била забелязана, полицията ще знае в коя посока си пътувала. Така ще разберат, че не си напуснала града. Това е нещо, в което не могат да бъдат сигурни — дали колата, убила О’Брайън, е напуснала града, преди пътищата да бъдат блокирани. Ако са те видели, полицията ще знае къде е колата. Вместо да претърсват целия град, ще знаят, че първото място за претърсване са крайбрежните пътища — точно тук!

Колкото и да е невероятно, лицето й побледня още повече.