Реймънд Чандлър - Изстрели в „Сирано“

Кортуей пак вдигна пистолета и тогава Конант се раздвижи. Люгерът подскочи, избълва две пламъчета. Кръв потече от ръката на Кортуей. Пистолетът му падна зад писалището. Дългото му тяло сякаш се устреми след пистолета. То се сгъна и над писалището останаха да стърчат само прегърбените му рамене. Конант рече:

— Стани да си го получиш, мръсна свиня!

Зад писалището проехтя изстрел. Раменете на Кортуей се свлякоха и изчезнаха.

Конант отиде зад писалището, наведе се, пак се изправи.

— Глътнал е един — обяви много спокойно. — През гърлото… А аз загубих спретнат, симпатичен сенатор.

Тарго отпусна ръце от гърдите си, свлече се на пода и застина.

Вратата шумно се отвори. Икономът застана на прага с разрошена коса, зяпнал глупаво. Понечи да каже нещо, видя пистолета в ръката на Конант, отпуснатия на пода Тарго. Не издаде нито звук.

Албиносът се привдигна, като разтъркваше брадата си, опипваше зъбите, тръскаше глава. Придвижи се бавно покрай стената, прибра пистолета си. Конант му изръмжа:

— Ама че мухльо! Хващай телефона. Намери Малой, нощния дежурен в управлението… и по-живо!

Кармади се обърна и хвана студената брадичка на Джийн Ейдриън.

— Зазорява се, гълъбче. И дъждът май спря. — Измъкна неизбежната манерка. — Да пийнем… за мистър Тарго.

Момичето поклати глава, зарови лице в ръцете си. Мина доста време, преди да чуят сирените.

Слабичкият, уморен на вид хлапак в светлосинята сребриста униформа на „Каронделет“ вдигна ръка в бяла ръкавица пред затварящите се врати и каза:

— Циреите на Корки са по-добре, но още не е дошъл на работа, мистър Кармади. Старшият пиколо Тони също го няма тази сутрин. Доста леко я карат някои.

Кармади стоеше до Джийн Ейдриън в ъгъла на асансьора. Бяха сами.

— Ти така си мислиш — рече той.

Момчето почервеня. Кармади го потупа по рамото и го успокои:

— Не ми обръщай внимание, синко. Не мигнах цяла нощ покрай един болен приятел. Ето, купи си още една закуска.

— Боже мой, мистър Кармади, не исках да…

Вратите се отвориха на деветия и двамата поеха по коридора към номер 914. Кармади извади ключа, отвори, премести го отвътре и каза, като държеше вратата:

— Подремни и ще станеш като нова. Вземи манерката и му дръпни малко. Помага.

Момичето мина през вратата и подхвърли през рамо:

— Не искам алкохол. Влез за минутка. Трябва да ти кажа нещо.

Той влезе, затвори вратата и я последва. Ярък слънчев сноп минаваше по килима чак до канапето. Запали цигара и се загледа в него.

Джийн Ейдриън седна, свали шапката и разроши косата си. Помълча, сетне заговори бавно, предпазливо:

— Беше много мило от твоя страна да понесеш всички тези неприятности заради мен. Не ми е ясно защо се натискаше да го правиш.

— Бих могъл да изброя няколко причини — отвърна Кармади, — но те не опазиха Тарго от смъртта, а това донякъде бе моя грешка. Но от друга страна, не е така. Не съм го карал да извива врата на сенатор Кортуей.

Момичето рече:

— Имаш се за коравосърдечен, но всъщност си един голям мухльо, който смята, че трябва да загази заради първата уличница, попаднала в беда. Няма смисъл. Забрави Тарго, забрави и мен. Не си струваше да си губиш времето с никой от нас. Исках да ти кажа това, защото ще си отида, щом ми разрешат, и няма да те видя повече. Това е сбогуване.

Кармади кимна, загледан в слънчевото петно на килима. Момичето продължи:

— Малко трудно е да се обясни. Не търся съчувствие, когато казвам, че съм уличница. Търкалях се в твърде много хотелски стаи, събличах се в твърде много мръсни гримьорни, хранех се от дъжд на вятър и изрекох твърде много лъжи, за да бъда нещо друго. Ето защо не бих искала да имам нищо общо с теб, никога.

— Хубаво говориш. Продължавай — рече Кармади. Тя го погледна бързо, отвърна очи.

— Аз не съм Джани. Ти се досети. Но я познавах. Играехме сестри в евтин вариететен номер, тогава бяха на мода. Ада и Джийн Ейдриън. Съчинихме имената си от нейното. Номерът нямаше успех, постъпихме в пътуваща трупа, пак се провалихме. В Нови Орлеан. Тя не можа да понесе тежкия живот. Отрови се. Пазех снимките й, защото знаех миналото й. Като гледах този мършав студен човек и си мислех какво би могъл да направи за нея, намразих го. Тя наистина беше негово дете. Не мисли, че не е така. Пратих му дори писма, подписани с нейното име, молех го да й помогне, поне мъничко. Никакъв отговор. Намразих го дотам, че когато тя се отрови, исках да му сторя нещо. Щом събрах пари, дойдох тук.