Реймънд Чандлър - Изстрели в „Сирано“

Зад голямо черно писалище, разположено в ниша от ниски библиотеки, издадени напред, стоеше мъж. Беше невероятно висок и мършав. Бялата му коса беше толкова гъста и пухкава, че отделните косми не личаха. Имаше малка, права, упорита уста и черни безизразни очи на бледото, набраздено от бръчки лице. Стоеше поприведен; неестествено мършавото му тяло беше загърнато в халат от синьо рипсено кадифе със сатенени ревери и маншети.

Икономът затвори вратата, а Конант я отвори и кимна на двамата, които бяха влезли с Тарго. Те излязоха. Албиносът пристъпи зад Тарго и го блъсна да седне в някакъв стол. Тарго изглеждаше зашеметен, не на себе си. Едната страна на лицето му беше изцапана, очите му бяха като на упоен. Момичето се втурна към него и възкликна:

— Дюк… добре ли си, Дюк?

Тарго примига и се насили да се усмихне.

— Значи трябваше да ни наклепаш, а? Няма значение. Много добре съм. — Гласът му звучеше неестествено.

Джийн Ейдриън се отдръпна от него, седна и се сгуши, сякаш й бе студено.

Високият мъж с равнодушен поглед огледа поред всички в стаята, сетне изрече немощно:

— Това ли са изнудвачите… и беше ли необходимо да ги докарвате тук посред нощ?

Конант се освободи от палтото си и го хвърли на пода зад някаква лампа. Запали цигара и застана разкрачен насред стаята — едър, брутален, начумерен мъж, изключително самоуверен. Сетне заговори:

— Момичето настояваше да те види, да ти каже, че съжалява и иска да помогне. Младежът в бялото сако е Тарго, боксьорът. Набъркал се е в пукотевица в едно кабаре и така се развилнял, че му дали сънотворно, та да го усмирят. Другият е Кармади, синът на стария Маркъс Кармади. Още не съм наясно какво да мисля за него.

— Аз съм частен детектив, сенаторе — сухо заяви Кармади. — Тук съм заради моята клиентка, мис Ейдриън. — Разсмя се.

Момичето бързо го изгледа, сетне впери очи в пода. Конант каза кисело:

— Шенвеър, знаеш за него, се оставил да го пречукат. Не сме ние. Още не знаем кой.

Високият мъж кимна равнодушно. Седна зад писалището, взе бяло перо за писане и почеса ухото си с него.

— Как смятате да процедирате по въпроса, Конант? — осведоми се тихо. Конант сви рамене.

— Не си поплювам, но тук ще постъпя по законния ред. Ще поговоря с областния прокурор, ще ги тикна в дранголника като заподозрени в изнудване. Скалъпвам нещо за вестниците, после оставям всичко да утихне известно време. След това ги изхвърлям зад щатската граница и им казвам да не се връщат, инак…

Сенатор Кортуей зачеса с перото другото си ухо.

— Пак могат да се заяждат с мен, от разстояние — отбеляза студено. — Аз съм за окончателно уреждане на въпроса, да ги поставим на мястото им.

— Не можеш да ги съдиш, Кортуей. Това ще те погуби политически.

— Уморен съм от политическия живот, Конант. С удоволствие ще се оттегля. — Високият мършав мъж изкриви уста в немощна усмивка.

— Как не — изръмжа, извърна глава и рязко заповяда: — Ела тук, кукло.

Джийн Ейдриън стана, мина бавно през стаята, застана пред писалището.

— Познаваш ли я? — озъби се Конант.

Кортуей дълго и безизразно разглежда напрегнатото лице на момичето. Остави перото на писалището, отвори чекмедже и извади снимка. Премести очи от нея към момичето, пак погледна снимката и глухо рече:

— Правена е преди много години, но намирам доста голяма прилика. Без колебание ще кажа, че е същото лице.

Остави снимката на писалището, също така мудно извади от чекмеджето автоматичен пистолет и го сложи до нея.

Конант погледна пистолета с недоволна гримаса и се обади с пресипнал глас:

— Няма да ти потрябва, сенаторе. Идеята ти за открит конфликт е напълно погрешна. Ще взема от тези тук подробни признания и ще ги запазя. Ако пак реагират, ще имаме достатъчно време да ги насолим.

Кармади се позасмя, закрачи по килима и доближи писалището.

— Бих искал да видя снимката — рече той, наведе се бързо и я взе.

Мършавата ръка на сенатора посегна към пистолета, сетне се отпусна на писалището. Кортуей се облегна на стола си, загледан в Кармади.

Той погледна снимката, остави я и тихо каза на Джийн Ейдриън:

— Иди да седнеш.

Тя се обърна, добра се до стола, отпусна се уморено в него. Кармади продължи към Кортуей:

— Харесвам идеята ви за окончателно уреждане на въпроса, сенаторе. Чиста и пряма, приятно разнообразие след поведението на мистър Конант. Но няма да я бъде. — Перна с нокът снимката. — Има само бегла прилика, нищо повече. Лично аз смятам, че това изобщо не е същото момиче. Ушите са с по друга форма и по-ниско на главата. Очите са по-близо разположени от очите на мис Ейдриън, челюстта е по-удължена. Тези неща не се променят. Та с какво разполагате? Писмо за изнудване. Може би, но няма как да го свържете с никого, иначе досега бихте го направил. Името на момичето. Просто съвпадение. Какво друго?