Реймънд Чандлър - Изстрели в „Сирано“

— Онзи бандит в „Сирано“ тази вечер… да не би така да си представяш по-силния натиск, Конант?

Конант се ухили и поклати глава. Вратата откъм стълбата тихичко се открехна. Кармади не чу, гледаше Конант. Джийн Ейдриън обаче видя. Очите й се разшириха, тя отстъпи и възкликна уплашено, което накара Кармади да се обърне към нея.

Албиносът се прокрадна през вратата с насочен пистолет. Червените му очи светеха, устата му беше разтегната в подигравателна усмивка.

— Вратата е тъничка, шефе. Подслушвах. Добре ли сторих?… Пусни патлака, нещастник, или ще ви направя на решето и двамата.

Кармади се поизвърна, отвори ръката си и пистолетът тупна на протрития килим. Сви рамене и разпери ръце, без да погледне Джийн Ейдриън.

Албиносът се махна от вратата, доближи бавно и опря пистолета в гърба на Кармади. Конант стана, заобиколи масата, извади люгера от джоба му, претегли го на ръка. Без да каже дума или да промени израза на лицето си, фрасна с него Кармади отстрани по челюстта. Той залитна като пиян и се свлече на хълбок на пода.

Джийн Ейдриън изпищя, впи нокти в Конант. Той я отблъсна, премести пистолета в лявата си ръка и я зашлеви с твърдата си длан.

— Престани, кукло. Налудува се вече.

Албиносът отиде до площадката на стълбата и подвикна надолу. Другите двама се качиха в мансардата и застанаха ухилени до вратата.

Кармади не помръдваше на пода. След малко Конант запали нова цигара и чукна със свития си пръст по масата до акта за раждане. После кисело съобщи:

— Тя иска да види стария. Добре, може да го види. Всички ще идем при него. В тая работа име нещо, което смърди. — Вдигна поглед, погледна дебелака. — Ти и Левака отивате в града, вижте там Тарго да излезе от пандиза и веднага го докарвате в дома на сенатора. Да ви няма!

Двамата гангстери отново слязоха по стълбата.

Конант погледна към Кармади, ритна го леко в ребрата и продължи да го подритва, докато Кармади не отвори очи и не се размърда.

Колата чакаше на върха на хълма пред двукрила врата от ковано желязо, зад която беше къщичката на пазача. Вратата на къщичката се отвори и на жълтата светлина се очерта внушителната фигура на мъж с палто и прихлупена шапка. Той излезе бавно, с ръце в джобовете.

Дъждът плискаше в краката му. Облегнат на вратата, албиносът тракаше със зъби. Здравенякът му подвикна:

— К’во искаш? Виждам те.

— Поразмърдай се, нещастник. Мистър Конант иска да навести шефа ти.

Мъжът се изхрачи в мокрия мрак.

— Е, та? Знаеш ли кое време е?

Конант рязко отвори вратата на колата и отиде до тях. Шумът от дъжда заглушаваше гласовете.

Кармади бавно извърна глава и потупа Джийн Ейдриън по рамото. Тя бързо отблъсна ръката му. Гласът й прозвуча тихо:

— Глупак… ох, какъв си глупак!

Кармади въздъхна.

— Екстра съм, гълъбче. Екстра.

Мъжът зад вратата извади ключове на дълга верижка, отключи вратата и изблъска назад двете крила, докато те удариха подпорните клинове. Конант и албиносът се върнаха при колата.

Конант остана под дъжда, с крак върху стъпалото. Кармади извади от джоба си манерката, опипа я да види дали не е очукана и отвинти капачката. Протегна я към момичето:

— Пий за кураж.

Тя не отговори, нито помръдна. Той отпи, прибра манерката, загледа се покрай широкия гръб на Конант към гората от подгизнали дървета и към куп осветени прозорци, които сякаш висяха от небето.

Колата се изкатери по хълма, като пронизваше мокрия мрак с лъчите на фаровете си, изравни се с лимузината и спря. Конант отиде до нея, пъхна глава в прозорчето и каза нещо. Колата даде заден, зави в алеята, фаровете й осветиха подпорните стени, изчезнаха, появиха се пак в края на алеята като бял овал срещу каменен портал.

Конант се качи в лимузината и албиносът я подкара по алеята след другата кола. Стигнаха до кръгъл циментиран паркинг, заобиколен от кипариси, и всички слязоха.

В горния край на стълбището се виждаше голяма отворена врата и в очертанията й беше застанал мъж по халат. Притиснат здраво между двама души, Тарго беше изкачил наполовина стълбището. Беше гологлав и без палто. Едрото му тяло в бялото сако изглеждаше огромно между двамата гангстери.

Другите се качиха, влязоха в дома и последваха загърнатия в халат иконом по коридор, украсен с портретите на нечии прадеди, през тихо елипсовидно фоайе, после по друг коридор и влязоха в облицован с ламперия меко осветен кабинет с тежки драпирани завеси и дълбоки кожени кресла.