Реймънд Чандлър - Изстрели в „Сирано“

Лицето на Конант стана твърдо като гранит, устните му се свиха злобно. Гласът му потрепери:

— Ами актът, дето малката извади от чантата си, умнико?

Кармади се усмихна леко, поглади с пръст брадичката си.

— Доколкото разбрах, чул си това от Шенвеър — рече той лукаво. — А той е мъртъв.

По лицето на Конант се изписа ярост. Сви юмрук и пристъпи напред.

— Ах, ти… проклет, гаден…

Джийн Ейдриън се наведе и слисано се втренчи в Кармади. Тарго също бе вторачил в него светлите си студени очи, по лицето му играеше бегла усмивка. Кортуей го гледаше с абсолютно безизразна физиономия. Седеше студен, отпуснат, сдържан. Конант неочаквано се разсмя, щракна с пръсти.

— Добре, поперчи се — промърмори той. Кармади бавно додаде:

— Ще ви назова и друга причина, поради която няма да има никакъв открит конфликт. Стрелбата в „Сирано“. Заканите, чиято цел беше да принудят Тарго да загуби един маловажен мач. Гангстерът, който отиде в стаята на мис Ейдриън в хотела и я зашемети, остави я просната до вратата. Не можеш ли да свържеш всичко това, Конант? Аз мога.

Кортуей неочаквано се наведе напред и сложи ръка върху пистолета; пръстите му обхванаха дръжката. Очите му приличаха на две черни дупки върху бледото застинало лице. Конант не помръдна, не каза нищо. Кармади продължи:

— Защо Тарго получи заканите, а след като не изгуби мача, защо гангстерът го потърси в „Сирано“, крайно неподходящо място за такава игра? Защото в „Сирано“ той беше с момичето; Сирано е неговият покровител и ако нещо станеше там, на полицията щяха да поднесат историята със заканите, преди да имат време да се сетят за друго. Ето затова. Заканите са били един вид подготовка за убийство. Стигнеше ли се до стрелба, Тарго трябваше да бъде с момичето, та гангстерът да го да пречука, а на пръв поглед да изглежда, че боксьорът е бил целта му. Би се опитал да убие и него, разбира се, но преди всичко е трябвало да ликвидира госпожицата. Защото тя е главното действащо лице в шантажа, без нея няма да се получи, а с нея винаги би могло шантажът да се прекрои в законен иск за признаване на бащинство. Ако не се успее по първия начин. Вие знаете за нея и за Тарго, защото изплашеният Шенвеър се продава. Той знаеше за гангстера, защото, когато онзи дойде и аз го видях — а Шенвеър знаеше, че го познавам, чу ме да разправям на Тарго — се опита да ме предизвика в пиянски бой и да ми попречи да се намеся.

Кармади млъкна и отново взе да глади брадичката си с пръсти, много бавно, съвсем леко. Следеше Конант изпод вежди. Конант изрече провлечено, с доста дрезгав глас:

— Не играя такива игри, приятел. Вярваш или не вярваш: не играя.

Кармади продължи:

— Слушай. Гангстерът можеше да убие момичето и в хотела. Не го направи, защото Тарго не беше там, мачът още не беше изигран и подготовката би отишла напразно. Ходил е там да я види отблизо, без грим. А тя се бояла от нещо, имала е пистолет у себе си. Тогава онзи я поваля и бяга. Посещението е било просто запознаване с жертвата.

Конант повтори:

— Не играя такива игри, приятел. — Извади от джоба си люгера и го задържа до хълбока си.

Кармади сви рамене, извърна глава и впери поглед в сенатор Кортуей.

— Да, но той ги играе — рече тихо. — Подбудата е налице, а и никой не би се усъмнил в него. Скроил е тази работа заедно с Шенвеър… ако нещо се обърка, както стана, Шенвеър щеше да духне, а ако полицията се досети, големият нахакан Дол Конант е момчето, което ще опере пешкира.

Кортуей се усмихна и каза с апатичен глас:

— Младият човек е много остроумен, но нали…

Тогава Тарго стана. Лицето му беше като маска. Раздвижи бавно устни и извика:

— Звучи ми доста правдоподобно. Струва ми се, че ще извия проклетия ти врат, мистър Кортуей.

— Сядай, негоднико — изръмжа албиносът и вдигна пистолета си.

Тарго се извърна леко и халоса албиноса в челюстта. Той се прекатури и главата му се удари в стената. Пистолетът се плъзна по пода от омекналата му ръка. Тарго се запъти през стаята.

Конант го погледна през рамо и не мръдна. Тарго мина покрай него, почти го докосна. Конант не трепна. Едрото му лице беше безизразно, присвитите му очи заискриха изпод тежките клепачи.

Всички освен Тарго стояха неподвижни. После Кортуей вдигна пистолета, пръстът му на спусъка побеля и пистолетът гръмна.

Кармади светкавично прекоси стаята и застана пред Джийн Ейдриън, между нея и останалите.

Тарго погледна ръцете си. Лицето му се сгърчи в глупава усмивка. Седна на пода и притисна гърдите си с две ръце.