Реймънд Чандлър - Невадски газ

— Много хитреят тия навлеци от Мексико — процеди Де Рюз. — Рино е моя територия, момичето ми. Познавам всички гангстери там. Та кой е човекът?

— Казва се Запарти.

— Запарти се казва управителят на клуб „Египет“ — промълви бавно Де Рюз.

Франсин Лий рязко се изправи и се вкопчи в ръката му.

— Не се бъркай, Джони! За Бога, не можеш ли веднъж поне да си стоиш настрани?

Де Рюз поклати глава, отправи й лека иронична усмивка, сетне освободи ръката си от пръстите й и отстъпи встрани.

— Аз се возих в колата им, мила, и разходката никак не ми хареса. Вдишах от техния невадски газ. В тялото на оня наемен убиец има куршуми от моя пистолет. При това положение не съобщя ли на ченгетата, попадам под ударите на закона. А щом има отвлечен и аз се обадя в полицията, най-вероятно на жертвата ще й видят сметката. Запарти наистина е гангстер от Рино, така че това, което ти е казал Дайъл, се връзва. Ако Мопс Паризи се е хванал със Запарти, ето ти мотива да забъркат и мен. Паризи в капка вода би ме удавил.

— Защо трябва съвсем сам да се изпречиш насреща им, Джони? — с отчаяние възкликна Франсин Лий.

Той продължи да се усмихва със стиснати устни и мрачни очи.

— Двама ще бъдем, мила. Вземи си дълго палто. Вън още ръми.

Тя го погледна с разширени очи. Пръстите на протегнатата й ръка — тая, с която бе стискала рамото му — сковано се разпериха и тя изви китката си в жест, сякаш да се предпази. От страх гласът й прозвуча съвсем глухо.

— Аз ли, Джони?… О, моля ти се, недей…

— Обличай си палтото, момичето ми — подкани я меко Де Рюз. — Направи се хубава. Може би за последен път излизаме заедно.

Тя мина покрай него, като се олюляваше. Де Рюз внимателно докосна рамото й, задържа ръката си за миг и промълви почти шепнешком:

— Не си ги насочила ти към мен, нали, Франси?

Тя посрещна с каменно лице изпълнения му с болка поглед, издаде хриплив, сподавен звук, рязко отдръпна рамото си от ръката му и бързо отиде в спалнята.

Миг по-късно болката в очите на Де Рюз изчезна и отново ъгълчетата на устните му се извиха в скептична усмивка.

Де Рюз наблюдаваше с притворени очи пръстите на крупието как се плъзнаха назад по масата и се опряха на ръба. Бяха дебелички и заоблени, а към върховете изтъняваха; изящни, гъвкави пръсти. Де Рюз вдигна глава и го погледна в лицето. Беше плешив мъж на неопределена възраст, със спокойни сини очи. Нямаше буквално нито един косъм на черепа си.

Де Рюз отново насочи поглед към ръцете на крупието. Дясната леко се бе извила. Копчетата на ръкава на кафявото му кадифено сако с кройката на смокинг се опираха върху ръба на масата. По лицето на Де Рюз отново плъзна тънката студена усмивка.

Беше поставил три сини чипа на червено. При това завъртане топчето спря на 2 — черно Крупието плати на двама от четиримата други участници в залагането. Де Рюз бутна напред пет сини чипа и ги постави върху черния ромб. После извърна глава наляво и се загледа в рус младеж с яко телосложение, който заложи три червени чипа на нулата. Прекара език по устните си и погледна още по-встрани, към близкия ъгъл на доста тясното помещение, Франсин Лий седеше на канапе до стената, облегнала глава назад.

— Мисля, че разгадах тайната, мила — каза й Де Рюз. — Ясно ми е вече.

Франсин Лий примигна и изправи глава. Пресегна се към чашата върху ниската кръгла масичка пред себе си. Отпи и се втренчи в пода, без да проговори.

Де Рюз пак погледна към русия младеж. Останалите трима играчи вече бяха направили залаганията си. Крупието издаваше нетърпение, но и бдителност.

— Как тъй винаги печелите с нулата, когато аз печеля с червено, и с двойна нула, когато аз съм на черно? — обърна се Де Рюз към блондина.

Той се подсмихна, сви рамене и не отговори. Де Рюз постави ръка върху сукното с чиповете и тихо, но отчетливо каза:

— Попитах ви нещо, мистър.

— Може пък аз да съм тоя, дето е измислил ролетката — троснато отвърна русият. — Пък и обичам да ментя.

— Какво става, топката ли бавим? — рязко се намеси един от другите играчи.

— Моля, направете залозите си, господа — обади се крупието. Де Рюз го погледна и рече:

— Давай!

Крупието завъртя ролетката с лявата си ръка и пак с нея подхвърли топчето към отсрещния край.

Дясната му ръка не помръдна от ръба на масата. Топчето спря на „черно 28“ до нулата. Русият се изсмя.

— Близко — рече той, — близко.

Де Рюз преброи чиповете си и грижливо ги подреди в купчинки.

— Загубих шест бона — заяви той. — Номерът е малко недомислен, но все пак носи печалба. Кой е управителят на това обирджийско заведение?