Реймънд Чандлър - Невадски газ

Крупието бавно се усмихна и погледна Де Рюз право в очите.

— „Обирджийско заведение“ ли казахте? — попита тихо. Де Рюз кимна. Не си направи труда да му отговори.

— Май ми се счу, че казахте „обирджийско заведение“ — настоя крупието. Пристъпи на място и отпусна тежестта си върху единия крак.

Трима от играчите бързо прибраха чиповете си и отидоха до малкия бар в ъгъла на помещението. Поръчаха си за пиене и се облегнаха до стената, наблюдавайки Де Рюз и крупието. Русият не помръдна, а само иронично се подсмихваше.

— Тц, тц — цъкна той замислено. — Какви обноски имате.

Франсин Лий допи чашата си и отново облегна глава на стената. Очите й крадешком следяха Де Рюз изпод спуснатите дълги мигли.

След миг се отвори скрита в стената врата и се появи грамаден мъж с черни мустаци и много буйни черни вежди. Крупието го мерна и с поглед му посочи Де Рюз.

— Точно тъй, счу ми се, че казахте „обирджийско заведение“ — повтори безизразно.

Здравенякът приближи до Де Рюз и опря лакът в неговия.

— Вън — нареди му равнодушно.

Русият широко се ухили и пъхна ръце в джобовете на тъмносивия си костюм. Здравенякът изобщо не го погледна.

Де Рюз хвърли през масата поглед към крупието и рече:

— Ще си прибера обратно моите шест бона и стига за днес.

— Вън — с досада повтори мъжагата, като заби лакътя си в кръста на Де Рюз. Плешивото крупие любезно се усмихна.

— Ей, ти — сопна се здравенякът на Де Рюз. — Нали няма да ми се опъваш сега?

Де Рюз го погледна с насмешлива изненада.

— Я виж, биячът бил тук — подхвърли спокойно. — Заеми се с него, Ники.

Русият измъкна дясната ръка от джоба си и замахна. Черната топка, привързана на ремък, блесна на ярката светлина и с глух удар се стовари върху тила на едрия мъжага. Той посегна към Де Рюз, който пъргаво се отмести и измъкна пистолет изпод мишницата си. Здравенякът се вкопчи в ръба на игралната маса и тежко се строполи на пода. Франсин Лий се изправи и от гърлото й се изтръгна неясен звук.

Русият отскочи встрани, извъртя се и изгледа бармана. Той постави ръцете си върху тезгяха. Тримата, които бяха играли на ролетката, изглеждаха силно заинтригувани, но не помръдваха.

— Средното копче на десния му ръкав, Ники — обади се Де Рюз. — Мисля, че е медно.

— Да, да.

Русият заобиколи масата и прибра тежката топка в джоба си. Приближи до крупието, хвана средното от трите копчета на десния му маншет и силно го дръпна. При второто дръпване то се откъсна и от ръкава след него се проточи тънка жица.

— Правилно — небрежно изрече русият и пусна омекналата ръка на крупието.

— Сега ще си прибера моите шест бона — заяви Де Рюз. — А после ще идем да си поговорим с шефа ти. — Крупието бавно кимна и посегна към рафта с чипове до игралната маса.

Едрият мъжага на пода не помръдваше. Русият опипа хълбока му и измъкна изпод колана отзад четирийсет и пет калибров автоматичен пистолет. Залюля го в ръката си и приветливо се усмихна на всички присъстващи.

Минаха по балкон, който гледаше към салон за хранене и дансинг. До ушите им достигнаха леките звуци на динамичен джаз, изпълняван от гъвкаво полюшващи се музиканти. С музиката долетя миризма на храна, цигарен дим и пот. Балконът беше висок и гледката долу имаше вид на декор, заснет с издигната камера.

Плешивото крупие отвори врата в дъното на балкона и влезе, без да се обръща назад. Русият, когото Де Рюз беше нарекъл Ники, го последва, сетне Де Рюз и Франсин Лий.

Озоваха се в къс коридор, осветен от лампи с матирани глобуси. Вратата в края му беше като от боядисан метал. Крупието натисна някакъв уговорен сигнал с дебеличкия си пръст върху малък звънец отстрани. Разнесе се жужене като при освобождаване на врата с електрическа ключалка. Крупието побутна ръба и влезе.

Приветливата стая беше нещо средно между кабинет и канцелария. Срещу вратата под прав ъгъл бяха разположени камина и зелено кожено канапе. Мъжът, седнал на канапето, остави вестника си настрани, вдигна очи и физиономията му. Внезапно стана морава. Беше дребен, с кръгла главичка и изопнато мургаво лице. Черните му очички без блясък наподобяваха бакелитови копчета.

По средата на стаята имаше голямо бюро и от едната му страна стоеше много висок мъж с шейкър за коктейли в ръцете си. Главата му бавно се извърна и той погледна през рамо към четиримата, които влязоха в стаята, без да престане ритмично да разклаща съда. Имаше изпито лице с дълбоко хлътнали очи, отпусната сивкава кожа и късо подстригана червеникава коса без път в нея. На лявата му буза се открояваше тънък белег, подобен на пречупен кръст.