Реймънд Чандлър - Невадски газ

Високият остави шейкъра, обърна се и се втренчи в крупието. Човекът на канапето не помръдна, ала в неподвижната му поза се долавяше напрегната готовност за скок.

— Май се канят да ни обират — съобщи крупието. — Нищо не можех да сторя. Изкараха от строя Големия Джордж.

Русият жизнерадостно се усмихна и извади от джоба си четирийсет и пет калибровия пистолет. Насочи го към пода.

— Тоя пък си мисли, че било обир — възкликна той. — Как да не се пукнеш от смях!

Де Рюз затръшна тежката врата, Франсин Лий се отдалечи от него в срещуположния на камината ъгъл на стаята. Той не я погледна. Мъжът на канапето обаче я огледа, а след нея и останалите. Де Рюз тихо обясни:

— Високият е Запарти. Дребният е Мопс Паризи.

Русият отстъпи встрани, като остави само крупието да стърчи в средата на стаята. Четирийсет и пет калибровият пистолет държеше под прицел мъжа на канапето.

— Точно тъй, аз съм Запарти — потвърди високият и хвърли любопитен поглед към Де Рюз.

После се обърна гърбом, отново взе шейкъра, извади запушалката и напълни плитка чаша. Пресуши я на един дъх, избърса устата си с тънка ленена кърпичка и много внимателно я нагъна в джобчето си така, че трите й крайчета да се показват.

Де Рюз пусна тънката си студена усмивка и докосна с пръст края на лявата си вежда. Дясната му ръка беше в джоба на сакото.

— С Ники разиграхме малка сценка — рече той. — Налагаше се, та да не се чудят момчетата отвън, ако се вдигне малко повечко шум при влизането ни тук.

— Интересно звучи — съгласи се Запарти. — За какво искахте да ме видите?

— За оная кола с газа, с която разхождате хората — поясни Де Рюз.

Човекът на канапето направи рязко движение и ръката върху коляното му отскочи като ужилена.

— Недейте… или давайте, ако повече ви харесва, мистър Паризи — рече му Ники. — Въпрос на вкус.

Паризи отново замръзна. Ръката му се отпусна върху късото дебело бедро.

Де Рюз излезе напред в средата на стаята, близо до крупието. Полюляваше се, отделил пети от пода. Сивите му очи проблясваха сънливо, но лицето му беше уморено и изопнато, вече не младо.

— Може и неволно да си се оказал забъркан в тая история, Запарти, но не ми се вярва. Говоря за синия линкълн номер пет „А“ шест, на предната седалка с контейнер с невадски газ. Нали го знаеш, Запарти, оня газ, дето в тоя щат го пускат на осъдените на смърт за убийство.

Запарти преглътна и голямата му адамова ябълка подскочи нагоре и надолу. Той изду устни, сви ги и отново ги изду.

Мъжът на канапето се изсмя високо, сякаш всичко това го забавляваше.

Глас, който не принадлежеше на никого от присъстващите в стаята, рязко отсече:

— Русият, я пусни патлака. Другите да вдигнат ръце горе.

Де Рюз погледна към отворения капак в стената зад бюрото. През отвора се подаваше ръка с пистолет, но не се виждаше нито тяло, нито лице. Светлината в стаята отчетливо открояваше ръката с пистолета. Оръжието беше насочено, кажи-речи, право към Франсин Лий.

— Дадено — бързо каза Де Рюз и вдигна празните си ръце.

— Това трябва да е Големия Джордж — промърмори русият. — Отпочинал и свеж. — Той разтвори дланта си и четирийсет и пет калибровият пистолет тупна на пода пред него.

Паризи пъргаво се изправи и измъкна изпод мишницата си пистолет. Запарти също извади револвер от чекмеджето на бюрото и го стисна здраво.

— Изчезвай и не се показвай повече — изкомандва той към отвора в стената. Капакът се захлопна.

Запарти рязко направи знак с глава на плешивото крупие. Откакто беше влязъл в стаята, той не бе шавнал и на косъм.

— Връщай се на мястото си, Луис. И горе главата.

Крупието кимна, обърна се и излезе от стаята, като внимателно затвори вратата зад себе си. Франсин Лий глуповато се изкиска. Вдигна ръка и придърпа плътно наметката си около шията, сякаш в стаята беше студено. Но прозорци нямаше и огънят в камината пръскаше топлина.

Паризи изсвистя през зъби, с бърза стъпка приближи Де Рюз и пъхна пистолета си под носа му, тласкайки главата му назад. С лявата си ръка пребърка джобовете му и извади колта, после го опипа под мишниците, заобиколи го, провери за оръжие на кръста и пак застана пред него.

Сетне отстъпи малко и удари Де Рюз по бузата с дръжката на единия пистолет. Де Рюз остана съвършено неподвижен, само главата му малко се килна от удара с твърдия метал.

Паризи отново го удари на същото място. От скулата на Де Рюз лениво се проточи струйка кръв. Главата му увисна, а коленете му омекнаха. Бавно се свлече долу и се облегна на лявата си ръка, като разтърсваше глава. Тялото му се преви на две и краката му се подгънаха. Дясната му ръка се поклащаше, увиснала до левия глезен.