Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Пионг взе лупата, наведе се и разгледа диска отблизо.

— Струва ми се, че няма челен удар — отбеляза тя. Платките изглеждат в добро състояние. Мисля, че разбирам проблема. На ГКП има изгорели чипове.

— ГКП?

— Главната контролна платка.

— Можеш ли да я поправиш?

— Вероятно. Ще я сменя с платката на моя лаптоп.

Крейн се намръщи.

— Ще стане ли?

— Всеки лаптоп в Базата е абсолютно същият модел. Знаеш как действа правителството. Винаги купуват на едро.

Докато гледаше през лупата, Хюй използва бижутерски инструменти и извади малка част от дисковия механизъм. „Това трябва да е контролната платка“ — помисли Крейн.

— Имаме късмет, че не се е разтопила — каза Пионг, докато я държеше с пинсети и я разглеждаше под лупата.

Остави я настрана, внимателно извади същата част от своя компютър, прикрепи я към диска на Ашър и постави горната част на кутията на мястото й.

— Мигът на истината — обяви Хюй и върна повредения твърд диск в своя лаптоп, а после бързо го сглоби, изчисти го със сгъстен въздух и отново го включи.

Крейн се приближи и нетърпеливо се втренчи в екрана. Появи се същото съобщение за грешка.

— По дяволите!

— Но изщракването на смъртта изчезна — каза Пионг. — И забеляза ли, че нямаше предупредителни пиукания?

— Какво означава това?

— Сега лаптопът вижда твърдия диск, но не може да намери информация.

Крейн отново изруга.

— Още не сме приключили. — Хюй извади от комплекта инструменти някаква кутия, отвори я и показа компактдиск. — Това е диск с различни видове диагностични инструменти. Да разгледаме по-отблизо твърдия диск на Ашър.

Пъхна диска в компютъра и го рестартира. Този път екранът светна. Дисковото устройство изтрака няколко пъти и после се отвориха няколко прозореца. Пионг седна пред масата и започна да пише. Крейн надникна над рамото й.

Няколко минути тя отваряше различни прозорци. Повяваха се и после изчезваха дълги редове бинарни и шестнадесетични числа. Най-после Хюй се облегна назад.

— Твърдият диск функционира. Не намирам други физически поражения.

— Тогава защо не можем да го прочетем?

Пионг го погледна.

— Защото някой е изтрил всичката информация.

— Изтрил?!

Тя свали маската, разтърси коси и кимна.

— Ако се съди по повтарящата се електромагнитна схема, някой е използвал средство за неутрализиране на магнитността.

— И е било направено след пожара?

— Сигурно. Ашър не би го направил.

— Но защо? — Крейн беше стъписай. — Няма логика. Всички знаеха, че лаптопът е повреден.

— Предполагам, че някой е искал да се увери в това.

Крейн бавно издърпа другия стол и седна. Свали маската си и я хвърли на масата. Изведнъж се почувства много стар.

— Тогава това е краят. Никога няма да разберем какво е открил Ашър. — Той въздъхна и погледна Пионг.

Онова, което видя, го изненада. Тя го гледаше и на устните й трептеше дяволита усмивка.

— Какво? — попита Крейн.

— Знам още няколко номера.

— Но нали твърдият диск е изтрит!

— Да, но това не означава, че информацията е изчезнала.

Той поклати глава.

— Не разбирам.

— Когато заличиш информация на твърд диск, ти всъщност пишеш отгоре произволни нули и единици. Докато пише новата информация, четящата и пишещата глава използва само достатъчно сигнал, необходим да въведе новия бит. Така работят твърдите дискове само достатъчно сигнал, не повече.

— Защо?

— За да са сигурни, че съседните битове няма да бъдат засегнати. И тъй като сигналът не е достатъчно мощен, за да насити платката напълно, предишната информация като призрак влияе на цялостната сила.

Крейн я гледаше, без да разбира нищо.

— Да речем, че на твърдия диск има две позиции, една до друга. Първата е нула, а втората единица. Някой написва върху тях две единици. И така, имаме единици и на двете позиции. Но познай какво става? Тъй като главата използва минимален сигнал, за да ги напише, позицията, която по-рано е съдържала нула, има по-слаба сила на сигнала от позицията с единицата.

— Предишната информация влияе на новата информация, записана върху нея?

— Точно така.

— И ти имаш инструмент, който възстановява първоначалната информация?

Хюй кимна.

— Инструментът отчита абсолютната стойност на сигнала и я изважда от онова, което е било написано на твърдия диск. Така получаваме сенчесто изображение на написаното преди това.

— Нямах представа, че това е възможно. — Крейн изведнъж млъкна. — Чакай малко. Информацията не е била само пренаписана. Ти каза, че е била размагнитизирана, дегаусирана. Как ще я възстановиш?