Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Къде беше, когато умря Ашър?

— Тук, в моята лаборатория. Забрави ли, че изследвах абсорбционните линии? Казах ти.

— И не си се приближавала до хипербаричната камера?

— Не. — Тя се намръщи. — Защо? За какво намекваш?

Той се поколеба. Готвеше се да поеме пресметнат риск и вероятно да наруши всички правила в дългата клетвена декларация, която беше подписал, но не разбираше защо Королис би излъгал за вината на Хюй Пионг. Помагането на заподозрян в саботаж беше предателство, но инстинктът му подсказваше, че може да има доверие на Пионг.

Освен това тя беше единственият човек, който можеше да му помогне да разбере какво е открил Ашър.

Крейн облиза устни.

— Слушай внимателно, Хюй. Королис мисли, че ти си саботьорът.

Тя се ококори от изумление.

— Аз?!

— Само слушай. Той убеди Спартан да те постави под домашен арест. Всеки момент ще дойдат командоси да те придружат до каютата ти.

— Не може да бъде. — Тя се задъха. — Това е лъжа.

Той я дръпна към себе си, извън обхвата на камерата.

— Успокой се, Хюй. Всичко е наред. Ще те измъкна оттук.

— Но къде! — Гласът й прозвуча пискливо.

— Отпусни се. Искам да мислиш. Има ли лаборатория или друго помещение, където можеш да работиш върху лаптопа? Изолирано и далеч от оживлението, място без камери за наблюдение?

Тя не отговори.

— Дишай бавно. Няма да им позволя да те отведат. Кажи ми, знаеш ли такова място?

Пионг кимна.

— На шесто ниво. Лабораторията по приложна физика на морето.

— Добре. Но първо трябва да направя нещо. — Крейн бръкна в джоба на лабораторната си престилка, извади стерилна опаковка и я разкъса. На изкуственото осветление блесна скалпел номер дванадесет.

— Защо ти е това? — попита Хюй.

— Трябва да махна радиочиповете, които са ни имплантирали — отвърна той, извади други медицински принадлежности и ги сложи на масата. — Иначе ще ни намерят, където и да отидем.

Нави ръкава на престилката си, намаза рамото си с дезинфекционна течност, доближи скалпела до кожата си и затаи дъх.

Острието сряза първо епидермиса, после проникна през дермата. Радиочипът се показа, обвит в жълта подкожна тлъстина. Пионг отмести поглед. Крейн го извади с форцепс, пусна го на пода и го стъпка с крак.

— Готово. Сега няма да ме следят като мигрираща птица.

Пое си дъх, стерилизира раната, превърза я, сложи лепенка и хвърли скалпела в кошчето за отпадъци, а след това извади друг стерилен скалпел и се обърна към нея.

Хюй неволно отстъпи назад.

— Не се тревожи. Имам обезболяващ тампон, който ще притъпи чувствителността на кожата ти. Не го използвах за себе си, защото в бързината взех само един от амбулаторията на временния лазарет.

Тя обаче продължаваше да се колебае.

— Хюй, трябва да ми се довериш.

Пионг въздъхна, кимна и нави ръкава си.

— Готова ли си? — попита Крейн и изхвърли хирургичните инструменти. — Вземи, каквото ти е нужно и да вървим.

Хюй се поколеба за миг, а след това отиде до бюрото си, издърпа чекмеджето и извади обемист комплект инструменти, изключи преносимия си компютър от мрежата и го пъхна под мишницата си.

— За какво ти е? — попита той.

— За резервни части. — Тя изправи рамене и пое дълбоко дъх. — Готова съм.

— Тогава води. Избягвай морските пехотинци и охранителните камери.

Излязоха от радиологичната лаборатория и тръгнаха по тесните коридори на трета палуба. На първия разклон Пионг спря и избра пътя вдясно, за да избегне охранителната камера. Стигнаха до края на коридора и поеха наляво.

Крейн зави зад ъгъла и спря. Пред затворена, боядисана в червено врата стояха двама командоси.

Той започна трескаво да разсъждава. На коланите на пехотинците бяха закачени радиопредаватели, но имаше голяма вероятност Хюй Пионг все още да не е обявена за общо издирване. Ако се върнеха, щяха да изглеждат много по-подозрително.

Крейн хвана ръката й и леко я стисна, а после тръгна, като безгрижно размахваше чантата с лаптопа на Ашър. С периферното си зрение забеляза, че Хюй върви след него.

Минаха покрай морските пехотинци, които ги погледнаха, но не казаха нищо. След няколко крачки Пионг въздъхна от облекчение.

Двамата стигнаха до друг разклон. Вляво отново стояха на пост пазачи.

— Не мога да го направя — прошепна тя.

— Трябва — отвърна Крейн.

— Зад дъното има сервизно стълбище, което води към шеста палуба. Насам. — Тя се обърна и тръгна по коридора вдясно.

Кафенето беше сравнително тихо. Десетина души седяха на малки групи край белите маси. Пионг се приближи до въртящите се врати на тясната кухня, където беше пълно с хора, Крейн видя главния готвач Рено, но той сипваше ядене в чиниите и не вдигна глава.