Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Това е моето мнение, сър. Честно казано, изненадан съм, че и вие не мислите така.

Спартан не обърна внимание на намека и посочи останките на Стъклено топче Едно.

— А това!

— Записите на комуникациите и черната кутия на Буболечката са внимателно анализирани. За разлика от хипербаричната камера, тук няма абсолютно никаква следа от намеса или нарушение на правилата. Ясно е, че става дума за техническа неизправност.

Адмиралът се замисли, втренчен в жалката плетеница от метал.

— Разбрахте ли кой е виновен?

— Да. Въз основа на записите от камерите за наблюдение изолирахме един човек, който е бил и на двете места — и в Приемната на външния корпус, и в кислородната камера — точно преди да бъде извършен саботажът.

— Кой?

Без да отговори, Королис извади от джоба си плик и му го подаде. Спартан го отвори и се вторачи в съдържанието.

— Доктор Пионг?

Командирът кимна.

— Китайският й произход винаги ми се е струвал подозрителен. Пък и вие изказахте предположение, че саботьорът трябва да е служител на чуждо правителство.

— Тя беше щателно проверена като всички други, които работят върху секретни проекти.

— Понякога някои минават между капките, особено, ако им помагат. Знаете това много добре, сър.

— Какво препоръчвате?

— Доктор Пионг да бъде задържана в ареста, докато не бъде извършено пълно разследване.

Спартан учудено повдигна вежди.

— Мярката не е ли доста прибързана?

— Безопасността на Базата е застрашена.

Устните на адмирала се изкривиха в горчива усмивка.

— А правата й за неприкосновеност на личността?

Королис се втренчи в него, без да прикрива изненадата си.

— При дадените обстоятелства това не е фактор, с който трябва да се съобразяваме, сър.

Спартан не отговори и капитанът продължи:

— Има и още нещо. Спомняте ли си последната дума на Ашър, която е повтарял пред Крейн?

Адмиралът кимна.

— Нещо, започващо с „пио“.

— Ами ако се опитвал да каже Хюй Пионг?

Спартан го погледна и присви очи.

— Точно така, сър. Името й. Пионг.

Адмиралът тръсна глава.

— Добре. Но арестът не е необходим. Затворете я в стаята й, докато въпросът се реши.

— Сър, с цялото ми уважение, мисля, че арестът е…

— Изпълнете заповедта ми.

Зад рамото на Королис се забеляза някакво движение. Спартан се обърна и видя, че на прага стои Питър Крейн.

— Доктор Крейн — леко повиши тон адмиралът. — Не стойте като на церемония. Елате при нас.

Королис затаи дъх от изненада.

Крейн се приближи. Късо подстриганата му черна коса и сивите очи ярко контрастираха с бялата му престилка. Спартан се запита откога Крейн стои там и какво е чул.

— Какво има, докторе?

Крейн влезе. Очите му се стрелнаха първо към Спартан, после към Королис и останките на Стъклено топче Едно и накрая се спряха на адмирала.

— Търсех капитан Королис.

— Е, намерихте го.

Крейн се обърна към Королис.

— Командосите от Черни операции, които пазят хипербаричния терапевтичен комплекс, ми казаха да говоря с вас. Искам преносимия компютър на Ашър.

Капитан трети ранг Королис се намръщи.

— Защо ви е?

— Мисля, че Ашър е открил нещо точно преди пожара. Вероятно значението на сигналите, които излъчват стражите.

— Лаптопът е силно обгорял от пожара — каза Королис.

— Струва си да проверим. Не сте ли съгласен?

Спартан с любопитство ги наблюдаваше. Крейн и Королис очевидно не се обичаха.

— Добре — съгласи се капитанът. — Елате с мен. Компютърът е в шкафа за веществени доказателства в хипербаричния кабинет.

— Благодаря. — Крейн погледна адмирала, кимна и тръгна след Королис.

— Доктор Крейн? — повика го Спартан.

Крейн се обърна.

— Ако откриете нещо, моля, незабавно ми докладвайте.

— Добре.

Королис отдаде чест и двамата излязоха от хладилния склад. Спартан замислено гледаше след тях.

Крейн намери Хюй Пионг в лабораторията й. Програмистката внимателно разглеждаше разпечатка на абсорбционната линия и записваше бележки на бледозелен лист. Вдигна глава, когато той влезе, и се усмихна.

— Браво. Взел си лаптопа.

Усмивката й обаче помръкна, като видя изражението му.

— Нещо не е наред ли, Питър?

Крейн погледна монтираната на тавана охранителна камера за наблюдение, внимаваше да стои извън обхвата й.

— Искам да те питам нещо. Била ли си в Приемната на външния корпус?

— Мястото, където се скачва Коритото? — Хюй поклати глава. — Никога.