Хюй прекоси малката кухня, мина покрай хладилния склад и отвори метален люк в отсрещната стена. Зад него имаше тясно метално стълбище. Двамата се провряха през люка, затвориха го и бързо се качиха на трета палуба. Стълбите свършваха там. Крейн осъзна, че това несъмнено е, защото точно отгоре се намира Бариерата, ничията земя между секретните и некласифицираните зони.
Пионг спря на площадката, за да се ориентира, протегна ръка към дръжката, пое дълбоко въздух и отвори люка.
Зад него имаше безлюден коридор.
Тя въздъхна облекчено.
— Лабораторията е по този коридор.
Поведе Крейн покрай стая за поддръжка и безлюден кабинет, спря пред врата с надпис „Приложна физика на морето“ и бързо я отвори. Крейн огледа коридора, за да се увери още веднъж, че няма свидетели и охранителни камери, последва я в тъмната лаборатория и безшумно затвори вратата.
Пионг запали лампите. Лабораторията беше голяма и добре обзаведена. В средата имаше маса със стереомикроскоп и автоклав. От едната страна бяха сместени два стола. Отворената врата в дъното водеше до шкаф с апаратура, а от двете й страни бяха наредени лавици с осцилоскопи, галванометри и други уреди, които Крейн не разпознаваше. На кука до едната лавица беше окачена дълга мушама от необикновен материал, който излъчваше сребрист блясък на флуоресцентната светлина.
Крейн се приближи до мушамата и я потърка между пръстите си.
— Какво е това?
— Пожароустойчив плат. В случай, че някой експеримент се обърка.
Той кимна.
— Защо тази лаборатория не се използва?
— Доктор Ашър е смятал да се възползва от възможността, че е в Базата, за да извърши дълбоководни изследвания — капилярен гравитационен анализ на вълните, седиментологията в момента, такива неща. В края на краищата шансът да разполагаш с подобни технически средства ти се предоставя веднъж в живота.
— Какво се е случило?
— Спартан е отменил решението. Изглежда, се е нуждаел от още работници за копаенето. Разчитал е да получи леглата на половин дузина учени. — Тя отиде до масата и остави лаптопа и комплекта инструменти. Може да сложиш тук компютъра на Ашър, но, моля те, колкото можеш по-внимателно. Тази работа би трябвало да се направи в абсолютно чисто помещение. Ако вдигнем прах или в процесора проникне мръсотия, шансовете ни да възстановим някаква информация ще намалеят значително.
Той внимателно постави лаптопа на масата. Хюй потърка ръце, после започна да преравя чекмеджетата и да събира малък арсенал от технически средства — гумени ръкавици, хирургични маски, скалпели, мощна работна лампа, лупа, вградена в статив, и флакони със сгъстен въздух. Отвори комплекта инструменти, нахлузи ластична лента на китката си, за да не се плъзга, и погледна Крейн.
— Какво по-точно търсим?
— Не знам със сигурност. Трябва да възстановим последното пътуване на Ашър към откритието му.
Хюй кимна, бавно дръпна ципа на куфарчето и извади повредения компютър. Единият му край беше силно обгорял и пластмасовата кутия беше отчасти разтопена. Повърхността й беше осеяна с белези от изгаряне и пушек. Сърцето на Крейн се сви.
Пионг нахлузи ръкавиците, сложи си хирургична маска и даде друга на Крейн. С флакона със сгъстен въздух изчисти работната маса, а след това извади отвертка и развинти задния панел на лаптопа и входно-изходните устройства. Показа се твърдият диск.
— Може да ни провърви — каза Пионг. — Твърдият диск е бил далеч от най-лошите поражения.
Отиде до преносимия си компютър и разглоби и него. Работата, изглежда, я успокои. Докато я гледаше, Крейн се смая от бързината и сръчността, с които боравеше със съставните части.
Хюй внимателно извади твърдия диск на Ашър и го сложи на мястото на своя, а после бързо сглоби компютъра и го включи. Чу се силно изщракване, последвано от няколко пиукания. На екрана се появи съобщение, че има грешка, и компютърът отказа да зареди.
— Какъв беше този шум? — попита Крейн.
— В института, където специализирах, го наричаха „изщракването на смъртта“. Обикновено означава повреда в сервоустройството или нещо подобно.
— Лошо е, нали?
— Още не знам. Трябва да отворим твърдия диск.
Хюй изключи лаптопа си, отново го разглоби и извади твърдия диск на Ашър. Внимателно го сложи на масата и направи знак на Крейн да отстъпи назад. После с миниатюрни отвертки, скалпели и други инструменти от комплекта си, които според Крейн бяха по-подходящи за стоматологичен кабинет, махна горната част на кутията, а след това доближи лампата и я насочи към твърдия диск. Ярката светлина озари серия тънки позлатени цилиндри, наредени един върху друг, всеки с малък червено-бял накрайник, заобиколени от зелена горичка от интегрални вериги.
Читать дальше