Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Крейн подсвирна.

— Ашър е обзавел добре лабораториите. Ами ако не разполагаше с всичките тези страхотни играчки?

— Магнитометърът е най-важното нещо. Мога да се справя и без останалите уреди, но ще отнеме много повече време. — Пионг протегна ръка към компютъра му, после спря. — Ще изтрия твърдия ти диск. Сигурен ли си, че нямаш нищо против?

Той сви рамене.

— Давай. И без това всичките ми файлове са в мрежата.

Хюй включи компютъра му и написа няколко команди.

— Ще продължи няколко минути.

Настъпи тишина. Само твърдият диск потракваше.

— Докато взимах лаптопа, помислих за някои неща каза Крейн. — Онзи, който е дегаусирал компютъра на Ашър, е искал да е абсолютно сигурен, че откритието ще остане тайна.

— И аз си мислех същото. Но не е искал и никой да знае, че го размагнитизирал.

— Именно. Инак можеше просто да го разбие с чук.

— Но кой? И защо?

— Саботьорът?

— Изглежда малко вероятно, нали? Не знам какви са мотивите му, но на негово място бих предпочела да запазя информацията за себе си. — Хюй се изправи. — Добре. Готови сме.

Махна кутията на лаптопа и прикрепи края на единия кабел към твърдия диск, а после включи веригата уреди, настрои ги и едновременно дръпна лостчетата на магнитометъра и на дигиталното разкодиращо устройство. Лабораторията се изпълни с тихо бръмчене.

— Колко време ще продължи? — попита Крейн.

— Не много дълго. Доктор Ашър е бил като теб вършел е повечето си работа в мрежата на Базата. Съмнявам се, че компютърът му съдържа нещо повече от личната му поща, файлове от интернет и работата върху шифъра.

Изминаха десет минути. Двамата не разговаряха. Пионг наблюдаваше процеса, а Крейн обикаляше лабораторията и оглеждаше различните уреди. Най-после бръмченето спря.

— Свърши. — Хюй изключи устройствата, издърпа кабела, сложи кутията на лаптопа на Крейн и се обърна към него. — Готов ли си?

— Давай.

Тя натисна бутона за захранването и двамата се втренчиха в екрана. За миг той остана тъмен. След това се чу кратко изчуруликване и се появи началният екран.

— Бинго — промълви Хюй.

Крейн леко стисна ръката й и зачака. Тя зареди програмите от единия си компактдиск и започна да разглежда документите на Ашър.

— Всичко изглежда непокътнато. Няма пропуски в информацията.

— Какво има?

— Както предполагах, електронна поща и няколко научни статии. И после голяма папка, озаглавена „декодирани“.

— Отвори я.

Хюй написа серия команди.

— Папката съдържа няколко помощни програми, с които не съм запозната, вероятно езикови преводачи или програми за декодиране. Има и три поддиректории. Едната се казва „първоначален“, другата „източник“, третата — „мишена“.

— Да видим какво има в „първоначален“.

Тя премести курсора върху иконата.

— Има само един текстов файл. Ще го отворя. — Пионг щракна с мишката и отвори файла. — Това е някакъв кодиран текст.

00000000010110000000000010000010

— Ако се съди по дължината, това трябва да е първият сигнал, засечен от работниците на петролната платформа, високочестотният сеизмичен звук, онзи, който ни доведе тук.

— Сигналът, предаван от границата Мохо?

— Да. Доктор Ашър, изглежда, не се е опитал да го разкодира.

— Той се беше съсредоточил върху сигналите, които излъчват стражите. Те са по-кратки и вероятно по-лесни за разшифроване. И предполагам, че се намират в поддиректорията „източник“.

— Да проверим. Изглежда, имаш право. Тук има четиридесет файла, много по-кратки, всичките в бинарни нули и единици.

— Мисля, че Ашър и Марис са направили разбор на четиридесет сигнала от електромагнитния спектър. На какво искаш да се обзаложим, че другата поддиректория съдържа преводите? — Вълнението му нарастваше.

— На нищо. Да надникнем в съдържанието. — Хюй прокара курсора по екрана и отвори друга папка със списък на съдържанието на „мишена“.

1_trans.txt

2_trans.txt

3_trans.txt

4_trans.txt

5_trans.txt

6_trans.txt

7_trans.txt

8_trans.txt

— Ето ги — прошепна тя.

— Ашър и Марис вероятно са превели осем от четиридесетте послания, когато ми се обадиха. По-бързо, отвори първото.

Пионг щракна с мишката. Отвори се нов текстови прозорец. Съдържаше един-единствен ред:

x = 1/0

— Чакай малко — каза Крейн. — Тук нещо не е наред. Това е старият превод на Ашър, грешният.

— Да. Всеки, който може да направи нещо толкова сложно като стражите, би трябвало да знае, че не се дели на нула.

— Той ми каза, че отначало разкодирането тръгнало гладко и решили, че са допуснали някаква малка грешка. Загубили дни, докато се опитвали да я открият. Когато влязоха в хипербаричната камера, се бяха отказали от това и са се отправили в съвсем друга посока. Крейн се намръщи. — Стара новина. Трябва да има друга папка.