Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Настъпи мълчание. Хюй преглеждаше файловете.

— Не. Тази е единствената, свързана с онова, което търсим.

— Тогава провери втората папка. Може би Ашър просто не си е направил труда да изтрие грешното предположение.

Пионг щракна на иконата с име 2_trans.txt. Отвори се друг текстови прозорец:

x = 0°

— Нула повдигната на степен нула? Това е лудост, също като деленето на нула — изуми се Крейн, но после му хрумна друга мисъл. — Можеш ли да провериш часа и датата на тези файлове?

— Вчера следобед — отвърна Хюй, след като няколко пъти щракна с мишката.

— Всичките ли?

— Да.

— По това време той беше в камерата. Значи в края на краищата файловете са нови.

Крейн се умълча. Пионг провери останалите шест файла. И те бяха математически изрази — нелогични и невъзможни.

a3 + b3 = c3

¶ = a/b

x = ln (0)

— „А“ на трета степен плюс „В“ на трета степен, равно на „С“ на трета степен? — Хюй поклати глава. — Няма три числа, с които това уравнение да има решение.

— Ами естественият логаритъм на нула? Невъзможно. А числото „пи“ е ирационално. Не може да го определиш, като разделиш едно число на друго.

— Въпреки всичко, изглежда, доктор Ашър е бил прав за преводите още първия път.

— Очевидно е мислел, че е прав. Но в това няма логика. Защо стражите ще предават поредица от невъзможни математически изрази? И защо ще ги смятат за толкова важни, че да ги излъчват на всяка известна честота? Мисля, че…

Крейн изведнъж млъкна. От коридора се чу приглушен разговор и стъпки.

Той погледна Хюй. Очите й бяха широко отворени от страх.

Крейн посочи дъното на стаята.

— В килера. Бързо!

Тя хукна към склада, отвори вратата и се вмъкна вътре. Крейн угаси лампите и безшумно я последва. В последния миг спря, върна се в лабораторията и грабна пожароустойчивата мушама от закачалката.

Стъпките се приближиха.

Той метна мушамата върху масата да покрие компютрите и инструментите, после побягна към килера и се скри. Миг по-късно валчестата дръжка на вратата на лабораторията се превъртя.

Крейн надникна през решетката на вентилацията. На прага стояха двама морски пехотинци. Силуетите им бяха очертани на светлината от коридора.

Единият запали осветлението. Крейн се дръпна назад в мрака. Усещаше топлото учестено дишане на Хюй на врата си.

Отново се чуха стъпки — командосите влязоха в стаята; после настъпи тишина.

Крейн бавно се наведе, надзърна през решетката и видя, че пехотинците стоят до масата и оглеждат помещението.

— Няма никой — каза единият. — Да видим в следващата лаборатория.

— Чакай малко. Първо искам да проверя нещо — отвърна другият и предпазливо тръгна към килера.

Крейн се сви в тъмнината. Хюй затаи дъх.

Той хвана ръката й и леко я стисна.

Тънките лъчи светлина, проникващи през решетката, бяха затъмнени от приближаващия се командос. Стъпките му спряха точно пред вратата на килера.

Изведнъж изпращя радиопредавател и пехотинецът натисна бутона и каза:

— Барбоса слуша. — Гласът му се чуваше буквално над главите им. След това настъпи кратко мълчание. Слушам, сър. Тръгваме.

— Какво има? — попита другият, който още стоеше до масата.

— Королис. Забелязали са нещо.

— Къде?

— В Регенериране на отпадъци. Да вървим. Стъпките се отдалечиха, вратата се затвори и отново настъпи тишина.

— Махнаха се — прошепна Крейн.

Очите на Хюй бяха широко отворени от страх и блестяха на слабата светлина.

Изминаха пет минути, без никой от двамата да пророни дума. Крейн най-после безшумно бутна вратата на килера, излезе, с разтреперани крака отиде до електрическия ключ и запали лампите.

Хюй също влезе в лабораторията и смъкна мушамата от инструментите и компютрите. Движенията й бяха бавни и механични.

— Какво ще правим сега?

— Ще продължим да търсим — отвърна Крейн.

— Но къде? Разгледахме всички разкодирани послания. Те съдържат само невъзможни математически изрази.

— А другият файл, initial.txt, по-дългият, който се излъчва от границата Мохо? Сигурна ли си, че няма превод на лаптопа?

Пионг поклати глава.

— Ти го каза. Доктор Ашър сигурно се е съсредоточил върху по-кратките сигнали, предавани от стражите.

Той се вгледа в компютъра на Ашър.

— Какво може да е открил? Не беше на себе си от вълнение, когато ми се обади от кислородната камера. Трябва да има нещо. Можеш ли да проследиш последните му стъпки?

Тя се намръщи.

— Какво имаш предвид?