Линкълн Чайлд - Границата Мохо

В слушалките се чу гласът на Крейн — забележително ясен, като се имаше предвид разделителната способност на подслушвателното устройство.

„Преди да умре, Ашър откри нещо. Знам, защото ми се обади по телефона. Каза, че всичко е в преносимия компютър. Трябва да го взема и да разбера какво е открил. Той отчаяно искаше да ми каже нещо, преди да издъхне. Повтаряше едно и също — пио.“

След това се чу друг глас. Звуковият анализатор на програмата го разпозна като гласа на Хюй Пионг. Лицето на Королис помръкна.

„Тайната е в компютъра му“ — продължи Крейн.

Королис щракна „мишката“ и спря записа, после затвори файла и излезе от програмата.

Стана и занесе повредения компютър на Ашър в отсрещния ъгъл на стаята, където имаше сив шкаф. Наведе се, щракна закопчалките, отвори го и извади обемист предмет — дегаусиращ магнит.

След това още веднъж провери дали вратата на каютата му е заключена и бавно и целенасочено, като внимаваше да стои далеч от своя компютър, доближи магнита до лаптопа и го прокара два пъти над вътрешния твърд диск. Въпреки че дискът беше оцелял от огъня, процедурата щеше да го обърка до неузнаваемост.

Питър Крейн и Хюй Пионг бяха сериозна заплаха за сигурността и Королис не можеше да им има доверие. Тази стъпка беше само началото. И той много добре знаеше какво да направи по-нататък.

Хладилният склад 1-С на най-долното ниво на Базата беше мрачно място и в най-добрите обстоятелства. Температурата се регулираше точно на пет градуса. Подът бе от дървени плоскости, поставени на три сантиметра над студената мръсна вода. Осветлението беше слабо и в клаустрофобичното пространство цареше сумрак. Миришеше на мухъл и кланица. Единственият звук беше тихото капене на вода.

Адмирал Спартан стоеше в средата на камерата за дълбоко замразяване и гледаше ужасяващо изкривените останки на Стъклено топче Едно. Сферата висеше пред него като смачкана топка от станиол, окачена на грамадна кука с тежка верига, спускаща се от тавана. От едната й страна беше захвърлена тежката синя мушама, която беше смъкнал, за да види обезобразената развалина.

Обстоятелствата трудно можеше да се нарекат добри. Каква неизправност бе причинила катастрофата? Като военен офицер, Спартан през целия си живот се беше стремил да постигне победа при очакван неуспех — своя или на врага, като или го прогнозираше, или го използваше. Но как може да очакваш неуспех, като действаш по абсолютно непознати правила?

Стъклено топче Едно беше унищожено, но Топче Две и Топче Три продължиха операцията без забавяне. Бяха направили промените, препоръчани от Ашър и научния му екип, и нямаше други произшествия. Всъщност работата вървеше по-бързо от очакванията. Третият, най-долният пласт на земната кора се оказа съставен от мек, подобен на тиня материал, който се копаеше лесно, и бяха на път да стигнат до границата на Мохорович не след седмици, а след няколко дни.

Адмиралът си спомни предупреждението на Хауард Ашър след сблъсъка на Топче Едно и смъртта на екипажа. „Моята препоръка е да се спрат всички операции, докато не разберем какво причинява авариите и защо“.

А сега Ашър беше мъртъв.

Зад Спартан се чу стържене на метал и вратата на хладилния склад се отвори. Ивица жълта светлина проряза мрака. Королис, който също като котките не обичаше студа и водата, открехна вратата и влезе.

Спартан го погледна.

— Докладът ви, капитане?

Королис се приближи.

— Системата с пръскачките в хипербаричната камера е била умишлено изключена и компресорът е бил претоварен. Това е предизвикало експлозията и пожара в камерата. Няма съмнение, че е саботаж.

— Убийство.

— Както кажете, сър.

Адмиралът отново се обърна към смачканата сфера.

— Този път, изглежда, целта е бил определен човек, а не Базата. Защо?

— Все още нямам отговор на този въпрос, сър. Вероятно ни е провървяло.

Спартан го погледна.

— Провървяло ни е?

— По отношение на мишената. Извадихме късмет, че саботьорът не се е прицелил в по-стратегически обект.

Адмиралът примига.

— Разбирам. И колко по-стратегически обект имаме от доктор Ашър?

— Полезността на Ашър за проекта започваше да става спорна. Той се беше превърнал в нещо като Касандра, сър. Приказките му за мрачна перспектива и гибел и нетърпението му да забави графика на копаенето не се отразяваха добре на духа на персонала.

— Да, наистина. — Спартан си помисли, че ако Королис има лични недостатъци, откровеността определено не е сред тях.