Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Бишоп най-после влезе в стаята.

— Не трябва да мислиш за тези неща. Направил си всичко необходимо. Било е ужасен нещастен случай.

Крейн въздъхна.

— Дано си права.

— Не се обвинявай, Питър, иначе ще насъскам Корбет срещу теб.

Той се усмихна едва-едва.

Настъпи кратко мълчание. Бишоп заговори отново:

— Мисля да се върна в Медицинския комплекс. Искаш ли да ти донеса нещо от фармацевтичния шкаф? Ксанакс, валиум?

Крейн поклати глава.

— Не е нужно.

— Тогава ще дойда да те видя по-късно. Тя се обърна.

— Мишел?

Бишоп го погледна.

— Благодаря.

Тя кимна, излезе и безшумно затвори вратата. Крейн се втренчи в монитора и седя неподвижно няколко минути. След това рязко отмести стола си, стана и закрачи из стаята. И това не помогна, защото си спомни как Ашър бе крачил по същия начин в деня, когато му разкри какво представлява „Буря в бездната“. Точно преди четири дни.

Всичко беше ужасна ирония. Крейн най-после бе направил пробив, но Ашър умря, преди да чуе за него. Хауард Ашър, който го беше довел, за да разкрие загадъчното заболяване в Базата.

Огорчено си напомни, че не е единственият, постигнал напредък. Ашър, изглежда, също беше открил нещо. Сега обаче главният учен беше мъртъв от спонтанен пневмоторакс, газова емболия и изгаряния трета степен на осемдесет процента от тялото.

Бишоп имаше право. Крейн наистина беше необичайно мълчалив след смъртта на Ашър. Неразговорливостта му не се дължеше само на шока, но и на онова, което не можеше да каже. Изгаряше от желание да сподели с нея какво е открил, но тя нямаше необходимото разрешение за достъп до секретна информация. И тъй като не можеше да говори за пробива си, Крейн се затвори в себе си.

Не можеше да отлага повече докладите за аутопсиите.

Отново седна пред бюрото и включи монитора. Мигащата икона му показа, че има съобщение.

Крейн въздъхна и отвори пощата си. Беше странно, че съобщението няма подател. Той щракна с „мишката“ и го отвори.

Има време за много думи, но има време и за сън.

Омир, „Одисея“, Книга XI

Доктор Ашър говореше много. Думите му бяха важни. Сега може само да спи. Истинска трагедия.

Загинаха много хора, а още не сме го стигнали. Страхувам се от най-лошото. Сега цялото бреме е върху твоите плещи, драги мой докторе. Аз съм принуден да остана, но ти не си. Открий отговора и после замини, колкото можеш по-бързо.

Когато се налага да работиш в трака, не трябва да си сам. Намери си приятел. Боя се, че нашите ирационални числа тук в Базата се увеличават, откакто разговаряхме в каютата ти. Но може би всяко зло е за добро, защото в края на краищата отговорът на твоята загадка е в тях. Желая ти ведра утрин.

Крейн се намръщи. Не знаеше как да тълкува загадъчното съобщение. „Намери си приятел.“

На вратата отново се почука. Несъмнено Бишоп се връщаше с лекарствата, които бе отказал.

— Влез, Мишел — каза Крейн и затвори пощата си. Вратата се отвори. На прага стоеше Хюй Пионг, компютърната програмистка.

Крейн я погледна изненадано.

— Извинявайте — рече тя. — Надявам се, че не ви безпокоя.

— Съвсем не. Заповядайте, седнете.

Пионг седна и каза:

— Току-що научих за смъртта на доктор Ашър. Щях да разбера по-рано, но попаднах на нещо странно в лабораторията. Но веднага щом чух трябваше да разговарям с някого и колкото и да е странно, се сетих само за вас.

Крейн наклони глава на една страна.

Пионг неочаквано стана.

— Вероятно е егоистично от моя страна. Вие сте били там и сигурно се чувствате зле.

— Не. Всичко е наред. И аз изпитвам същата потребност да говоря.

— За доктор Ашър?

— Не. — „Раната все още е прясна“ — помисли той. — За нещо, което открих.

Тя отново седна.

— Знаете, че направих всяко изследване, за което можах да се сетя, като следвах улики и търсех причината за заболяванията на хората тук.

Пионг кимна.

— Не стигнах доникъде, но после ми хрумна нещо. Пациентите се оплакваха от два съвършено различни вида симптоми. Някои бяха физиологични — гадене, мускулни тикове и така нататък. Други бяха психични безсъние, объркване и дори мания. От самото начало смятах, че трябва да има общ фактор. Но кой фактор би покрил и двата вида? И тогава ми хрумна идеята, че основната причина трябва да е неврологична.

— Защо?

— Защото мозъкът контролира и съзнанието, и тялото. Поръчах да направят електроенцефалограми и днес получих първия комплект изследвания. Всички пациенти имат пикове в мозъчните делта-вълни — при възрастните хора трябва да са спокойни. Нещо още по-странно — схемата на пиковете е еднаква за абсолютно всеки пациент. И тогава ми хрумна безумна идея. Съпоставих схемите на електрическите импулси. И знаете ли какво открих?