Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Той се обърна. Екипите бяха влезли в цилиндъра и черните талази пушек се смениха с гъстата мъгла на пожарогасителна смес. Крейн се вмъкна в камерата и разбута спасителите. И изведнъж спря.

Ашър лежеше на пода, свит около преносимия си компютър. Криптологът Марис лежеше до него. Двамата бяха пълзели по пода в опит да избегнат пламъците и дима, но напразно. Дрехите на Ашър висяха на овъглени дрипи, кожата му беше почерняла и се белеше. Гъстата му прошарена коса беше изгоряла, рунтавите му вежди бяха опърлени и бяха останали само малки черни кичури.

Крейн коленичи до него. Изглеждаше немислимо Ашър да е жив. От ушите му течеше кръв — единственият признак на движение. Баротравмата, внезапното понижаване на налягането, беше пробила средното му ухо. Това обаче беше най-малкото поражение. Рязката декомпресия сигурно беше предизвикала масивна газова емболия и бе превърнала кръвта му във въглерод. А вдишването на пушек и дълбоките изгаряния трета степен.

Крейн прехапа устни. Внезапността на трагедията, загубата на приятел и на човешки живот го поразиха, но донякъде се зарадва, че Ашър е мъртъв. Сериозните наранявания и емболията в кръвоносната система щяха да му причинят невъобразими болки.

Спасителните екипи започнаха да излизат, талазите мъгла се разсейваха. Отвсякъде капеше пожарогасителна смес. Крейн нежно сложи ръка на рамото на Ашър.

— Сбогом, Хауард.

Внезапно очите на главния учен се отвориха.

За миг Крейн помисли, че това е контракция на мускулите след смъртта, дължаща се на уникален енергиен източник, наречен аденозин трифосфат. Но после очите на Ашър се завъртяха и се спряха на него.

— Течности! — без да се обръща, извика Крейн на медиците. — Физиологичен разтвор! Веднага! И компреси с лед!

Бавно и мъчително Ашър вдигна изгорялата си почти до костта ръка, хвана Крейн за яката и го дръпна към себе си. Обгорените му почернели устни помръднаха и от тях излезе прозрачна течност.

— Не говори — тихо и утешително каза Крейн. — Лежи неподвижно. Ще те закараме в Медицинския комплекс и ще те настаним удобно.

Ашър обаче отказа да лежи неподвижно и вкопчи пръсти в ризата на Крейн.

— Пио — прошепна той.

До Ашър се приближи медик от спешното отделение и се залови да сваля овъглените дрехи и да приготвя интравенозната система. Друг се наведе над отпуснатото тяло на Марис.

— Успокой се — каза Крейн на Ашър. — След миг ще те изкараме оттук.

Ашър го стисна още по-силно, крайниците му започнаха да се гърчат конвулсивно.

— Пио…

Ашър въздъхна и потрепери. Очите му се изцъклиха и от обгорялото му гърло се чу клокочещ звук. Пръстите му се отпуснаха и ръката му се свлече на пода.

Крейн седеше в стаята си и гледаше монитора, без да вижда нищо. От нещастния случай бяха минали няколко часа, но той все още беше вцепенен. Стоя дълго под душа и даде дрехите и престилката си в пералнята, но каютата му още миришеше на овъглена коса и кожа.

Не можеше да повярва в случилото се и това го парализираше. Наистина ли само преди осем часа бе направил аутопсия на Чарлс Васелхоф? Тогава имаха да пишат един доклад от аутопсия, а сега имаха три. Плюс още три за жертвите в Стъклено топче Едно.

Представи си Хауард Ашър, когато го видя за пръв път — образ на екрана в библиотеката на „Кралят на бурите“ преди две седмици, със загоряла от слънцето кожа, усмихнат. „Най-голямото научно и историческо откритие на всички времена“. Ашър никога не се бе усмихвал толкова много, колкото през онзи пръв ден. Крейн се запита доколко това беше перчене, демонстрация и фасада, за да го накара да се почувства добре дошъл и удобно.

Някой тихо почука и отвори. Беше Мишел Бишоп. Тъмнорусите й коси бяха прибрани назад и високите й скули бяха още по-ясно изразени. Черните й очи бяха зачервени и тъжни.

— Здравей, Питър — тихо каза тя.

Крейн завъртя стола си към нея.

— Здравей.

Бишоп не помръдна от мястото си, сякаш се колебаеше.

— Исках да проверя дали си добре.

Той поклати глава.

— Бил съм и по-добре.

— Не каза нищо — нито, когато закарахме трупа на Ашър в Медицинския комплекс, нито, когато извършихме окончателните прегледи, така че се притесних.

— Не мога да проумея какво се е случило в хипербаричната камера. Какво е предизвикало пожара? Защо не работеше системата с пръскачките?

— Спартан заповяда да започне разследване. Ще разберем какво е станало.

— Бях длъжен да направя повече. Да проверя камерата и да изпробвам пожарогасителната система.