Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Отново започнаха бавно да се катерят. Крейн бе скован от студ и умора. Опита се да брои обръчите, но колкото и да се мъчеше, не можеше да се съсредоточи. Погледна надолу само още веднъж. Скобите под краката му се губеха в хаоса от вода. Не се виждаше нищо друго нито повърхността на Базата, нито извивката на купола, нито морското дъно. Изглеждаше невъзможно да са се изкатерили по тази адска пътека.

Хюй каза нещо, но той не го разбра и мъчително, като насън, вдигна глава. Тя сочеше на три-четири метра нагоре, където имаше друга малка платформа.

Със сетни усилия се изтеглиха на нея. Тук също имаше необозначен люк. Крейн се взря в него. Ами ако беше херметизиран? Щяха да загинат, ако не можеха да влязат. Ако надигащата се вода не ги удавеше, щяха да умрат от студ.

Пое си дълбоко дъх, хвана здраво дръжките, завъртя колелото и натисна с всичка сила. Херметизацията се наруши, засвистя въздух и люкът се отвори навътре. Крейн почти натика Хюй в него, вмъкна се след нея и го затвори.

Отново бяха в Базата.

Влязоха в тесен тъмен коридор. Отнякъде се чуваше вой на аларма.

В следващия коридор ревът на сигнала за тревога беше много по-силен. Нямаше никого.

— Единадесета палуба — отбеляза Пионг. — Жилищните помещения.

— Трябва да стигнем да центъра за конференции на дванадесето ниво. Доктор Вандербилт ме чака там.

Крейн влезе в първата каюта, взе хавлия от банята и я метна на раменете на Хюй. Хукнаха към най-близкото стълбище. На етажа, изглежда, нямаше никого. Разминаха се само с един човек — мъж от поддръжката в работен комбинезон, който спря и ги зяпна.

Изкачиха стълбите и се втурнаха през най-горното ниво на Базата. За разлика от единадесетата, дванадесетата палуба беше пълна с хора — стояха на групи в коридорите и пред отворените входове. Лицата им бяха напрегнати и уплашени.

Центърът за конференции се състоеше от нещо като зала за лекции, заобиколена от няколко малки стаи за почивка. В залата се бяха събрали пет-шест души и тихо разговаряха. Щом Крейн и Пионг влязоха, всички млъкнаха. От групата се отдели мъж — висок и слаб, с червеникава коса и късо подстригана брада. От джоба на лабораторната му престилка се подаваха очила.

— Доктор Крейн?

Крейн кимна.

— Аз съм Джийн Вандербилт. — Океанографът ги огледа от главата до петите, но не каза нищо. — Елате да ви запозная с другите.

Крейн нетърпеливо изслуша имената им и се ръкува с всеки.

— Откровено казано, учуден съм, че ви виждам — каза Вандербилт. — Не очаквах, че ще успеете.

— Защо? — попита Крейн и се запита дали Вандербилт знае, че го издирват.

— Защото осма палуба е изцяло наводнена. Люковете са херметизирани и асансьорните шахти са затворени.

— Изцяло наводнена? — Крейн се стъписа. Значи в Базата наистина имаше пробойна. Сега нямаше начин някой от класифицирания сектор да стигне до горните нива на станцията.

— И някои отделения на седма палуба. Нали така? — Вандербилт се обърна към един нисък мургав техник, казваше се Гордън Стампър.

Човекът кимна енергично.

— В момента близо шестдесет процента от седма палуба са под водата. През последните пет минути се наводниха отделенията от седмо до четиринадесето.

— Изглежда, сте открили друг маршрут — отбеляза Вандербилт и отново погледна Крейн изпитателно.

— Да, но сега е недостъпен — отвърна Крейн. — Едната от спиците за налягането е пробита и водата се излива в пространството между Базата и купола. Аварийният изход на второ ниво вече е под водата.

— Да, знаем за спицата — каза Вандербилт. — Ремонтните екипи са тръгнали.

— Пробойната е много сериозна — каза Крейн.

— Няма спор — рече Стампър. — Извинете ме, но трябва да се върна при екипа си.

— Елате пак след петнадесет минути и ми докладвайте какво е положението — каза Вандербилт.

Стампър кимна и тръгна.

— Той докладва на вас? — попита Крейн.

Вандербилт кимна.

— Аз съм с най-висок чин на палубите над осма.

— А къде са военните?

— Повечето работят по запушването на пробойната и запазването целостта на корпуса.

— Казахте, че знаете за пробойната. Имате ли представа какво я е причинило?

Учените се спогледаха, после Вандербилт каза:

— Саботаж.

— Сигурен ли сте?

Отново настъпи неловко мълчание.

— Роджър Корбет е попаднал на саботьорката, докато е поставяла експлозивите.

— Саботьорка? Жена?

— Мишел Бишоп.

Хюй Пионг ахна.

— Не — каза Крейн. — Не е възможно.