Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Корбет е успял да набере номера на помощника си Брус на мобилния си телефон. Чул го е от собствената й уста.

Твърде много неща се бяха случили за съвсем кратко време и Крейн все още не беше започнал да асимилира ужасния шок. Побиха го ледени тръпки, които нямаха нищо общо с мокрите му дрехи. „Мишел? Не, не може да бъде“.

— Къде са те сега? — попита той.

— Не са избягали от осма палуба. Смятаме, че и двамата са загинали при експлозията.

Крейн разбираше, че в момента не може да мисли за това. С огромно усилие прогони мислите за Бишоп и Корбет и пое дълбоко дъх.

— Пробойната не е единственият ни проблем. Всъщност може би не е най-големият.

— Нали сте тук, за да ни обясните какво става. Поне така казахте.

Крейн огледа събралите се учени — бяха дошли още неколцина.

— Колко от вас имат достъп до секретна информация?

Двама души вдигнаха ръце. Единият беше Вандербилт.

Въпреки шока и умората Крейн разбираше, че ще наруши всички протоколи за сигурност, които се беше заклел да спазва, но не го беше грижа.

Той набързо описа положението — какво всъщност копаят, подозренията на Ашър, странното заболяване и откриването на произхода му, шифрованите послания и какво представлява ППИО. Пионг се обаждаше от време на време, за да изясни нещо или да добави своя забележка. Крейн говореше и наблюдаваше лицата на учените. Някои, включително двамата с достъп до секретна информация, кимаха, сякаш личните им подозрения бяха потвърдени. Други изглеждаха стъписани и изпълнени с недоверие, а един-двама дори скептично настроени.

— Королис е поел военното командването на Базата каза в заключение Крейн. — Не знам какво е направил с адмирал Спартан, но сега се намира в Стъклено топче Три, твърдо решен да проникне в границата Мохо. Доколкото разбрах, това може да се случи по време на днешното спускане, всъщност всеки момент.

— Какво предлагате да направим? — попита Вандербилт.

— Трябва да се свържем с повърхността, с АмШел или още по-добре с Пентагона, и да кажем на отговорните служители да сложат край на това безумие.

— Няма да е лесно.

Крейн погледна океанографа.

— Защо?

— Не можем да се свържем с повърхността. Вече опитахме.

— Какво не е наред?

— Комуникационните средства на седма палуба са наводнени.

— По дяволите — измърмори Крейн.

Настъпи кратко мълчание.

— Аварийната капсула — каза Пионг. Всички се обърнаха към азиатката.

— Какво имате предвид? — попита един учен.

— Щом не можем да се свържем с повърхността, значи ще трябва да отнесем съобщението на ръка.

— Тя има право — обади се друг учен. — Не можем да останем тук. Не и ако онова, което каза доктор Крейн, е истина.

— Има и още нещо — добави Пионг. — Ако не могат да запушат пробойната в спицата, нивото на водата навън ще продължи да се повишава.

— Базата не е построена да издържа на налягането на тази дълбочина — каза друг. — Ще се взриви отвътре.

— Капсулата може да побере стотина души — каза Вандербилт. — Ще има място за всички, които в момента са на горните палуби.

— А хората долу, в секретните нива? — попита Крейн.

— Още една причина да излезем на повърхността колкото е възможно по-бързо — отвърна Вандербилт. — Комуникациите са прекъснати. Колкото по-скоро отидем горе, толкова по-бързо ще изпратят тук спасителни и ремонтни екипи.

Крейн огледа групата. Учените кимаха одобрително.

— Тогава въпросът е решен — каза Вандербилт. — Да започнем да прехвърляме персонал в аварийната капсула. Ще ми трябват доброволци да проверят девета, десета и единадесета палуба и да изпратят тук когото намерят.

— Аз ще отида на девета палуба — каза Крейн. — Познавам я по-добре от другите.

Вандербилт кимна.

— Добре. Ще се срещнем отново тук веднага щом приключите.

Крейн се обърна към Пионг.

— Ще помогнеш с качването в капсулата, нали?

Тя кимна.

— Веднага се връщам. — Той окуражително стисна ръката й, после се обърна и хукна по коридора.

Рафърти завъртя рошавата си глава в тясното, миришещо на пот пространство в Стъклено топче Три.

— Сър.

Королис отмести очи от контролните уреди и го погледна.

— Сензорите отчитат аномалия в седиментния пласт.

— Къде?

— На по-малко от два метра под мястото на копаенето.

— Как се държи пробивната машина?

— Малко странно, сър. Щателно проверяваме всички показания.

Королис разсеяно кимна.

— Намалете скоростта наполовина.