Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Королис се намести на седалката. Беше избрал Флайт и Рафърти за това спускане, защото искаше най-добрите. А кой можеше да контролира роботизираната ръка по-добре от изобретателя й?

Болката пак прониза слепоочията му, но той се насили да не й обръща внимание. Нищо нямаше да попречи на успешното осъществяване на спускането и той нямаше да позволи човешката слабост да възпрепятства работата му. Предстоеше да се случи нещо историческо.

И беше напълно подобаващо, че той лично присъства, за да направи откритието. Не можеше да повери задачата на друг. Адмирал Спартан се бе оказал опасно мекушав. Моментът не беше подходящ за размекване и колебание. Напоследък Спартан проявяваше и двете и не можеше да му се позволи да продължава да ръководи тази изключително важна операция.

През последните няколко дни за Королис ставаше все по-ясно, че адмиралът вече е неспособен да командва. Изненадата, дори изумлението, което Спартан показа при смъртта на Ашър — най-голямата пречка за напредъка, беше само първият признак. Имаше и други, като например неговата недостойна за един мъж скръб заради случилото се със Стъклено топче Едно, което всъщност беше приемлива загуба. Но най-непоносима беше готовността на адмирала да се вслуша в отровните, предателски думи на Питър Крейн.

При мисълта за Крейн Королис се намръщи. Беше разбрал, че тоя тип ще създава неприятности, още, когато се запозна с него в Медицинския комплекс. Наблюдението на стаята му и подслушаният дълъг разговор с Ашър затвърдиха подозренията му. Всичките малодушни приказки за опасност и прекратяване на мисията. Изтриването на твърдия диск на лаптопа на Ашър трябваше да е достатъчно, за да спре разпространението на налудничавите идеи на този безумец и на паникьорските му теории и да предотврати заразяването на други. Но как би могъл Королис да знае, че негодникът Крейн ще успее да възстанови информацията? Ако наистина го беше направил, значи бе способен на всичко.

Успокои се с мисълта, че лекарят е в ареста. По-късно щеше да има много време да си разчисти сметките с него.

Радиопредавателят изщрака.

— Контрол на спускането до Стъклено топче Три.

Королис взе микрофона.

— Казвайте.

— Сър, възникна проблем, за който трябва да ви уведомим.

— Да?

— Преди няколко минути Базата беше разтърсена от експлозия.

— Експлозия?!

— Да, сър.

— Дай подробности. Каква експлозия? Повреда в някоя машина? Детонация?

— Засега неизвестна, сър.

— Къде стана?

— На осма палуба, сър.

— Какво е положението в момента?

— Все още няма съобщения за поражения. Положението е неясно. Захранването е възстановено. Изглежда, има проблеми с контролните уреди за опазване на околната среда. Изпратени са екипи за овладяване на щетите и спасяване. Чакаме доклад за ситуацията.

— Обадете ми се, щом го получите. Междувременно кажете на офицер Уобърн да разузнае със свой взвод.

— Слушам, сър.

— „Хадес е безмилостен и неумолим“ — измърмори под носа си доктор Флайт и после тихо и напевно започна да декламира на древногръцки.

— Прието и край — рече Королис и остави микрофона на мястото му. На Уобърн можеше да се разчита, че ще се справи успешно с объркалото се положение. Королис внимателно беше избрал него и агентите му заради надеждността и всеотдайността им. А и бяха закалени в безброй тайни мисии през годините.

Внезапно го осени прозрението, че винаги е знаел какво ще се случи. И че ще му трябват лоялността и подкрепата на екипа на Черни операции. И че в мига на истината той ще е в сферата и ще грабне наградата.

Инженерът го погледна.

— До обекта остават две минути.

— Увеличете оборотите на пробивната машина. — Королис се обърна към стареца. — Доктор Флайт?

Без да отговори, киберинженерът го погледна с ясните си сини очи.

— Започнете окончателната диагностика на робота, ако обичате.

В отговор Флайт издекламира друг цитат.

— „Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?“ А след това, макар и с нежелание, доктор Флайт се залови за работа със сложното контролно табло.

Королис се обърна към уредите на станцията си и си позволи мрачно да се усмихне. Нека Уобърн разчистеше бъркотията горе. Неговата, на Королис съдба беше тук долу, на триста метра под краката им.

Крейн неволно отстъпи назад и удари рамото си в металната стена на Базата. Гледаше и не вярваше на очите си.

Платформата, на която стояха, стърчеше на десетина метра над океанското дъно, където беше вградена основата на Базата. Пейзажът беше странен, почти лунен. Морското дъно рязко се издигаше и снишаваше в неземни малки хълмове, долини и вълнообразни хребети, отчасти залети от вода. Всичко беше обагрено в тъмношоколадов цвят и на слабата светлина от купола блестеше със загадъчно и зловещо сияние. Всъщност всичко бе покрито с тиня — противно воняща тиня.