Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Не мога да го направя.

— Трябва. Това е единственият начин да избегнем Бариерата. Имаме по-голям шанс на дванадесета палуба, сред учените, далеч от секретната зона. Останем ли тук, е само въпрос на време главорезите на Королис да ни намерят и да ни натикат в ареста.

Хюй пое дълбоко дъх.

— Добре. Да вървим.

Докато тя затваряше люка зад тях, Крейн отвори изходния портал, сложи ръце на колелото със спици в средата и го завъртя по посока обратна на часовниковата стрелка. След две завъртания колелото се освободи.

До люка имаше малка контролна кутия с един-единствен червен бутон с надпис „включване“. Крейн погледна Пионг и тя кимна. Той натисна бутона. Сервоконтролерите се раздвижиха и отвориха люка навътре към тях.

Бученето изведнъж се усили. Хладен повей донесе остра миризма на сол, море и мръсна трюмна вода.

Зад люка, в странния здрач във вътрешността на купола, имаше тясна платформа, не по-голяма от четири квадратни фута. Крейн бързо скочи на нея и помогна на Хюй да се качи. Той се обърна и се вцепени.

— Мили Боже!

— До обекта остават шест минути, сър.

— Благодаря, доктор Рафърти. — Капитан Королис се премести на малката лоцманска седалка, кимна доволно и одобрително погледна инженера. Човекът беше не само изключително предан, но и един от най-добрите военни учени в Базата, физик. Королис го беше избрал лично и можеше да разчита на него сто процента. В това спускане заслужаваха да участват само най-големите таланти.

Пътуването надолу в шахтата беше хиляда двеста четиридесет и първото и този път нямаше да има засечки.

Отново погледна контролните уреди. Десетина пъти беше работил с тях в симулатора и те не бяха много по-различни, отколкото в подводница. Не очакваше изненади.

Докато обхождаше с поглед таблото, почувства пронизваща болка в слепоочията и изтръпна. Ако се беше сетил за нея, щеше да вземе тиленол, преди да се качи в сферата. Изправи се и се опита да прогони болката. Не искаше нищо да го разсейва в този момент.

Отново се обърна към Рафърти.

— Какво е положението на Буболечката?

— Всички уреди светят в зелено, сър.

— Отлично.

Спускането вървеше като по часовник. Само след няколко минути щяха да стигнат на работната площадка и после, с малко късмет, скоро…

— Потвърдени ли са показанията? — попита Королис.

— Да, сър — отвърна Рафърти. — Данните от сензорите от последното спускане на Топче Три показват, че има максимално проникване в океанския пласт.

„Максимално проникване“ — повтори наум Королис.

Бяха успели. Бяха пробили третия и най-дълбокия слой на земната кора.

Не, нямаше да има изненади. С изключение на най-важната — съкровищата го чакаха там долу, в границата Мохо.

Що се отнасяше до него, онзи, който беше казал, че цената на свободата е вечно да си нащрек, имаше право. Королис обаче знаеше, че има и нещо много повече. Не е достатъчно само да си бдителен, трябва и да действаш, да се възползваш от възможността, независимо от трудностите. Америка беше сама, единствената останала свръхсила. От завист или от омраза, останалият свят беше настроен срещу нея и се надяваше да се сгромоляса. Вражески правителства източваха кръвта й чрез търговски дисбаланси, а в същото време увеличаваха армиите си и усъвършенстваха оръжията си за масово поразяване. В такава отчайваща обстановка неговият дълг и на всички — беше да направят необходимото и да се погрижат Америка да остане силна.

Само атомните бомби вече не бяха достатъчни, за да всяват страх, да смущават враговете и да ги държат настрана. Нужно беше нещо ново и революционно, със страховита мощ, нещо, което да гарантира върховенството на Америка за неопределено бъдеще.

А това означаваше овладяването — с всички възможни средства — на технология, с помощта, на която щяха да се откъснат далеч напред от стадото. И тази технология беше точно под тях, можеше да предава съобщения от земната кора и да съхранява почти неизчерпаеми запаси енергия в малък чип с цветовете на дъгата.

Мисълта за пренебрегването на такава технология беше невъобразима и възможността да я вземе някой друг беше абсолютно неприемлива.

— Четири минути — съобщи Рафърти.

— Много добре.

Королис погледна третия член на екипажа — жилавия старец с разрошените буйни бели коси. Доктор Флайт беше необичайно мълчалив. Капитанът се намръщи. За съжаление присъствието на Флайт в Базата беше необходимост. Като водещ експерт по кибернетика и миниатюризация, единствено той можеше да изобрети роботизираната ръка на Топчето. Флайт беше гениален, но и неимоверно ексцентричен, и според Королис — заплаха за сигурността. Ето защо го държаха затворен в Базата пряко волята му. Това беше най-доброто решение, защото така бъбривият учен нямаше възможност да разговаря с неподходящите хора и можеше да поддържа роботизираните ръце и да обучава други на невероятната им сложност.