Линкълн Чайлд - Зоната

— Какво искаш да кажеш? — попита Съли.

— Искам да кажа следното. През цялото време ние предполагаме само едно-единствено нещо — създанието иска да ни избие вкупом. А ако това не е така? Спомнете си какво каза Тусан. Че то си играе с теб. Може би точно това прави, играе си.

— Усугук каза същото — добави Логан — за по-раншното. Играело си като лисиче с полевка.

— Игра? — повтори Съли. — Играло ли си е нещото, когато уби онзи помощник-продуцент Питърс?

— Може би не е знаело какво прави. Или не го е било грижа. Това също може да е част от играта. Котката няма представа за болката на мишката. Същественото е, че създанието не се е опитвало нарочно да убива. Не и в началото. Когато тялото на Питърс беше сложено в лазарета, то дойде и го взе, сякаш искаше да си поиграе. Вижте какво стана с Тусан. Беше закачен на кука като играчка. Има и още нещо. То убива, разкъсва на парчета, но не е изяло никого от нас. Нито един.

— Нещо, което сме направили, го е ядосало — подхвърли Логан.

Маршал кимна.

— Мисля, че зная какво е. Какво е общото между всички, които бяха убити досега? Пищели са.

— Съвсем нормална реакция, когато се изправиш срещу кръвожадно чудовище — каза Съли.

— Марселин започнал да пищи — продължи Маршал. — Не загатна ли сержант Гонзалес, че затова създанието е тръгнало към редника вместо към него?

— И Ашли Дейвис — добави Логан. — Войниците са я чули да вие.

— Крийл също се разпищя — каза Гонзалес. — То мина покрай мен, за да го докопа.

Маршал се обърна към Усугук.

— А ти каза, че по-малкото първо създание не е било гневно, докато не му пуснали записи на животно в беда. Заешки писъци. Но Тусан не се е разпищял. Чухме го на звукозаписа от камерата. Той просто мърмореше: „Не, не, не“.

— Това е доста налудничава теория — отбеляза Съли.

— Не можем да говорим за теория, когато всяко действие следва определен модел — отвърна Логан.

— От всичко, което знаем, писъците просто са привличали вниманието му — не се предаде Съли.

— Очевидно е, че сетивата му са много изострени — отбеляза Маршал. — Не би имало нужда от звук, за да се привлече вниманието му.

В лабораторията стана тихо. Маршал видя, че всички погледи са насочени към него. Дори Усугук беше оставил на пода тотема си и го гледаше напрегнато.

— Мисля, че звукът причинява болка на това създание, вероятно остра — обясни Маршал. — Особено звуци с определена честота и амплитуда, като например писък. Спомнете си ушите му и колко много приличат на прилепови. Звукът може да му въздейства по напълно различен начин, отколкото на нас. Смятам, че създанието възприема писъка като заплаха, като нападение… и дава съответния отговор.

— И след като доста са му пищяли — добави Логан, — то предполага, че сме враждебни, и се ядосва.

Маршал кимна.

— Вместо да ни убива, като страничен ефект от играта, то започва да ни избива на сериозно. В самозащита.

— Това е прекалено — възкликна Съли. — Какво предлагаш, да го убием със звук?

— Да, предлагам да разгледаме този възможност — потвърди Маршал. — Или поне да му причиним такава болка, че да го прогоним.

— Дори да можехме, как предлагаш да го направим? — продължи Съли. — Това е радарна инсталация. Радарите използват електромагнитни, а не звукови вълни.

Известно време никой не продума. Най-накрая се обади Логан:

— Има научно крило.

— Е, и какво? — попита Съли.

— От този стар дневник научих, че първоначалното му предназначение е свързано с акустичната технология. Не зная за какво става дума, а Усугук не можа да каже нищо повече. Може би е било ново оборудване за подводница и им е трябвало отдалечено място, където да го проучват на спокойствие. Или по някакъв начин е допълвало свазираните радари на базата. Не бива да забравяме, че когато са открили създанието, са зарязали изследванията и северното крило е получило нова задача.

— Доколкото знаем, първоначалната екипировка е била монтирана, преди да го открият. — Маршал се обърна към Усугук. — Спомняш ли си да си виждал инструменти и апаратура в северното крило?

Тунитът кимна.

— Повечето бяха покрити с калъфи и найлони. Други бяха още в сандъците. Там имаше голямо кръгло помещение с тапицерия по стените, подобна на кожа от карибу.

— Може би акустична камера? — подхвърли Феръдей.

— Но дори и там да има складирани инструменти, кой има някакви познания в акустиката, за да ги използва? — попита Логан.

— Това не е проблем — каза Съли. — Всички сме минали задължителните курсове по електроинженерство по време на аспирантурата.