Андрея Илиев - Детектив в зоната на здрача

Ник слезе от корема на Мария и се отпусна на гръб с блажена въздишка. Когато дишането му се нормализира, протегна ръка и машинално загали обсипаните й със ситни капчици гърди. Тя лежеше като истукан. Той събра сили, изправи се и влезе в банята. Накисна се хубаво, избърса се с жълта хавлия с изрисувана на нея огромна маймуна и се върна в спалнята.

Мария стана със затворени очи и тръгна като сомнамбул към вратата.

Ник я изпрати с полугладен поглед, тръшна се на фотьойла и си наля перлова ракия от голямо лъскаво шише.

Мария се върна, поклащайки всичко, което господ бе накачил по скелета й. Фотьойлът й се видя неудобен, затова тя се намести в скута му. Ник веднага залепи ръце на хълбоците й и притвори унесено очи.

Ник — измяука тя.

Той се стресна, отвори очи и я погледна строго.

Какво ти става?

Не ми харесва гласа ти.

— Тъй ли? И защо?

Заумилкваш ли ми се, заглезиш ли се, винаги ми казваш Ник.

Не ти ли харесва?

Харесва ми. Дори много. Но съм забелязал, че колкото съкращаваш името ми, толкова по-голяма сума излиза от джоба ми.

Гърдите й изплющяха в рамото — така силно се връцна.

Какво пък — крайно време е да преразгледаме надницата ми.

Охо! — промърмори той.

Ти пестиш на мой гръб!

Тъй ли? — задави се Ник в чашата. Изкашля се ядосан и попита: — И как го правя?

— За осемчасов рабтен ден ме караш да спя с теб по четири пъти, а оня ден ме задържа извънредно и ме изчука всичко шест пъти!

А, туй ли било… — махна с ръка Ник и се отпусна назад.

Мария мина като бясна из стаята и спря с ръце на кръстта срещу него. Той я загледа възхитен.

Проститутките вземат по стотак на сеанс. Тоест, ако ме няма, ти всеки божи ден ще плащаш по четиристотин за тая работа. Или почти три бона на седмица. А мен ме минаваш с пет стотака.

Ник сложи голите си мускулести крака на масата, засмя се късо и рече:

— Може да направим и обратна сметка.

— Да! — изпищя тя. — И ще излезе, че вместо да ми даваш, аз трябва да внасям в банковата сметка на кантората ти!

— Разбира се. Знаеш ли каква е тарифата за мъжка услуга в Германия? След третия път една стана и ми купи фолксваген…

— Знам! — извика нервирана Мария. — При това най-новия модел!

— Да. А представи си, ако не бе избързала и бях успял да я изчукам и четвърти път! Сигурно щеше да ме осинови!…

— Глупости!

Слушай, защо не седнеш?

Но на стола! — озъби се тя.

Добре де…Щом ти харесва. Макар че съм готов да се закълна в най—милото си, че предпочиташ друго място.

И той се потупа между краката.

А,не!

— Както искаш… Но ми се ще да разбереш, че не си права. Ако те карах по германската тарифа, сега да си ми длъжница с двайсетина хиляди марки… А по американската…

— Знам — съкрушено положи голото си дупе на масата тя. — Сега да си милионер…

— Масата е студена — предупреди я загрижен той. — Ела тук.

Хвана я за ръката и я придърпа към себе си. Тя се опъна проформа, но накрая се примири и падна в скута му.

— Ник, и все пак…

Очите му вече бяха премрежени, той замърка и затърка нос в гърдите й.

— Ще помислим…

— Нещо по-конкретно… — започна Мария, но се стресна и изпъна гръб. — А, не!

— Какво, мила? — натисна я за раменете Ник.

— Не искам!…

— Какво не искаш?

— За пети път!

— Слушай… размисли…

— Не — рече тя, но не мърдаше, втренчила очи надолу.

— Добре де… две десетачки… ще сложа…

— Две ли? — рече тя без интерес и облиза устните си…

В този момент звънецът иззвъня. Двамата застинаха.

— Кой ли е? — промърмори Ник.

— Някой досадник — стовари тя гърдите си в лицето му. — Ще си отиде…

Той помисли и я хвана за кръстта.

— Хайде де поотложим.

Мария недоволно се надигна.

— Ако и в Германия така си правил…

Звънецът изръмжа пак. Двамата скочиха като ударени с ток и се хвърлиха към дрехите. Ник за нула време облече панталон и риза. Тръгна към вратата, сети се за нещо, върна се и съблече панталона.

— Какво ти става? — попита Мария обнадеждена.

— Забравих гащетите — промърмори той.

Облече се бързо и нетърпеливо завика:

— Хайде, не се мотай!

Тя вече бе надянала роклята си, беше сресала черната си като смола коса и слагаше червило на устните си. Минаха отрескавели в предната стая, оформена като кабинет с две бюра и диван с ниса масичка. Ник седна на стола си и вдигна крака на бюрото, а Мария спря до вратата и го попита с очи да отвори ли.