Линкълн Чайлд - Зоната

— Това беше, нали? — обади се продуцентът.

Улф кимна.

Кери последва двамата мъже в малката чакалня. Никога не беше идвала в тази секция на базата и въпреки безпокойството си огледа любопитно прашните медицински запаси и старите, избелели етикети на бутилките, съхранявани в стъклени шкафове. Конти вече беше влязъл в следващото помещение и когато го чу шумно да си поема въздух, тя разбра, че е намерил нещо. Надникна иззад гърба му и видя двете тела в чували за трупове, проснати на масата за аутопсии. Единият беше ненормално къс, сякаш вътре имаше парчетии, а не цял труп. Пластмасовите чували бяха толкова дебело омазани с кръв и течности, че останките бяха напълно неразпознаваеми. Кери бързо отмести поглед.

— Кери — повика я Конти.

Тя беше толкова обхваната от ужас, че не отговори.

— Кери — повтори той, — включи на запис.

Това беше всичко, което можеше да направи: да включи миксера и да пъхне жакчето на микрофонния кабел. Конти закръжи над труповете, а светлината от камерата ги заля безмилостно.

— Те са тук — обяви той в малкия микрофон, закачен на дрехата му, а гласът му беше изпълнен със сериозността на момента. — Най-новите жертви. Единият беше прост войник, който служеше на родината и отдаде живота си, за да защити нашия. Другата е една от нас, Ашли Дейвис, която също изпълняваше дълга си. Дълг, който не е по-маловажен. Тя дойде в това забравено от Бога място, за да разреши една голяма загадка. Ашли беше неустрашима журналистка, която никога не бягаше от трудностите, никога не се колебаеше да излага живота си на опасност, независимо дали предаването беше забавно или образователно. Онова, което ги уби, още е някъде навън, както и групата воини, които са се заели с неговото унищожение.

Той замълча, но камерата му се спря на покритите с найлон тела, плъзгаше се насам-натам, приближаваше се и се отдръпваше, за да заснеме панорамни кадри.

— Никога няма да ти разрешат да пуснеш това в ефир — обади се Улф.

— Аз мисля за дивидито, което ще следва филма. Режисьорският вариант. — Той свали камерата. — Извадихме късмет.

— Извадихме късмет? — възкликна Кери. — За какво говориш?

— Че ги намерихме тук. Притеснявах се, че са ги пъхнали в хладилника.

Те обаче не извадиха късмет, помисли си Кери. Канеше се да възрази, но реши да замълчи. Така или иначе, нямаше да има полза.

Върнаха се в коридора и продължиха, а стъпките им кънтяха глухо по пода. От време на време Конти ги караше да спират, заставаше неподвижно и се ослушваше напрегнато. На лицето му имаше изражение, което никога преди не беше виждала: странна смесица от лукавост и нетърпение. Тя проблясваше и в очите му. Кери погледна тревожно към Улф. На отразената светлина от камерата лицето на човека от кабелната телевизия беше смръщено подозрително.

Друго кръстовище и поредният безкраен коридор. Конти отново спря.

— Погледнете — каза той и насочи камерата надолу. — Това на пода не е ли кръв?

Кери проследи с очи лъча светлина. Прав беше. На около двадесетина метра пред тях пръски, които можеха да бъдат само кръв, покриваха пода на коридора. Те изглежда идваха от помещение, на чиято отворена врата пишеше „Тунел за поддръжка, вход №1“. Объркваща плетеница от кървави следи влизаха и излизаха от помещението и продължаваха надолу към далечния край на коридора. Кери усети да я пронизва тревога.

Конти се промъкна напред, притиснал око към окуляра на камерата. Кери го гледаше как насочва обектива към кръвта, плъзгайки го наляво и надясно в дълъг, бавен панорамен кадър. После той пристъпи към вратата, като при това изцапа обувките си с кръв, и започна да заснема вътрешността на помещението. След това махна на Кери отново да включи на запис.

— Тук е било извършено — започна той. — Тук ги е сполетяла неизразимата окончателност на смъртта. Смърт, причинена от нещо, което може да бъде описано единствено като чудовище. Чудовище, чиито тайни сме решени да разкрием… и да им сложим край. — Той махна на Кери да спре записа.

Насочи камерата надолу и развълнувано посочи към пода пред себе си.

— Погледнете. Най-малко три различни групи следи. Трябва да са на Гонзалес и хората му. — Той застина и се взря по-внимателно. — Мили Боже! Това трябва да са следите на чудовището! — Той вдигна камерата и отново панорамира коридора пред тях.

Когато Кери се приближи, тя избегна да погледне в помещението, където Ашли Дейвис и войникът на име Флюк бяха намерили смъртта си. Вместо това се съсредоточи върху голямото неправилно кърваво петно, в което Конти се беше вторачил. Това не можеше да е отпечатък на животно. Не, не можеше. Първо, беше прекалено голям, и второ, формата му бе абсолютно неестествена. Нещо в него силно я смути и тя отмести поглед.