Линкълн Чайлд - Зоната

Той потупа Филипс по рамото и посочи към слабо осветеното кръстовище пред тях.

— Покрий ъгъла — прошепна той, — а аз ще направя последните връзки.

— Да, сър.

— Ако чуеш нещо, веднага сигнализирай.

— Слушам.

Той гледаше как Филипс върви надолу по коридора, сянка, губеща се сред останалите, и заема позиция близо до кръстовището. След това хвърли поглед на набързо подготвения капан: шест дебели медни кабела, висящи от тавана на около тридесет сантиметра от плитка локва. Грубоват, но достатъчно смъртоносен, щом го завърши. След това се промуши обратно през вратата с надпис — „Електрическа подстанция“.

Влезе и се спря на прага, оглеждайки бъркотията от цапфи, винтови кабелни съединители, оси, ротори и хидравлични възли. Подстанцията даваше подслон на гигантските машинарии, които някога са били използвани за въртенето на радарните чинии. Беше избрал това помещение поради няколко причини: беше близко, разполагаше с достатъчно енергия и бе разположено на единствения път, който водеше навън от секция В. Рано или късно на създанието щеше да му се наложи да мине оттук.

Очите му се плъзнаха към далечния ъгъл на помещението, където стоеше ефрейтор Марселин, подпрял карабината на пода, треперещ и със сведени очи. След като хвана краищата на кабелите, които с Филипс бяха прекарали над тръбите по тавана на коридора и над трегера на вратата към подстанцията, той тръгна към главното електрическо табло. Макар че радарните чинии не се бяха въртели от почти половин век, електрическите връзки, които ги бяха захранвали, още работеха. Току-що ги бе проверил лично: бушоните бяха прашни, кабелните връзки ръждясали, но все още можеха да понесат значително количество ток. Всъщност нямаше нужда да използва радарите, просто трябваше да пусне електричество до тях.

Защо и как Съли и другите в биологическата лаборатория бяха стигнали до извода, че електричеството е слабото място на звяра, Гонзалес не знаеше, а и не го беше грижа. Просто почувства облекчение, и то голямо, щом научи, че има поне едно. Съставянето на плана и осъществяването му отнеха петнадесет минути. А през това време, слава Богу, беше прекалено зает, за да мисли.

Главното електрическо табло беше монтирано на най-близката стена, закрепено към метала с четири големи керамични изолатора. Той отвори вратата и светна вътре с фенерчето. Четири редици бушони за високо напрежение проблеснаха насреща му. Провери дали токът е изключен, след това използва джобното си ножче, за да смъкне изолацията от кабелите със сечение 13 мм. Колкото можеше по-бързо ги закачи направо към една от сборните шини. Плъзна поглед по таблото, за да се увери, че всички предпазители са откачени. Накрая се протегна, хвана ръчката на шалтера до таблото и го премести в положение „включено“. Чу се леко бръмчене и електрическата верига оживя.

Сега кабелите гъмжаха от 6000 волта и 20 ампера мощност. Този волтаж, три пъти повече от използвания за електрическия стол, щеше да спре сърцето на всеки звяр, независимо колко е голям. Гонзалес не беше оставил нищо на случайността. Задачата на двадесетте ампера беше да сварят чудовището.

Той върна ръчката на шалтера обратно в положение „изключено“ и се обърна към Марселин.

— Ефрейторе, ела тук.

За около минута Марселин остана неподвижен, сякаш не беше чул, но после вдигна карабината си и се приближи сковано, като че ли краката му бяха дървени.

— Ще чакаш тук. Когато ти кажа, дръпни ръчката. Но трябва да го направиш бързо. Разбра ли?

Ефрейторът кимна.

— След това заемаш позиция при вратата. Изчакай, докато нещото стъпи във водата и докосне кабелите. Тогава открий огън и стреляй, без да спираш.

Марселин застана до електрическото табло. Гонзалес хвърли последен поглед на импровизираната връзка, след това излезе в коридора и зае своята позиция, като внимаваше да стои далеч от кабелите. Там провери оръжието си. Извади пълнителя, тупна го леко в пода и отново го щракна на място. После не им оставаше нищо друго, освен да чакат.

Той прехвърли набързо плана наум. Бяха минали повече от тридесет години, откакто беше изучавал основите на инженерните науки, но достатъчно добре си спомняше главното. Електричеството минава лесно през водата. В по-голямата си част организмите се състоят от вода, което ги прави добри проводници на електричеството. Затова окачи няколко кабела под напрежение, та звярът да докосне поне единия, когато минава. Освен това ги спусни ниско, за да не може да пропълзи под тях. Излей достатъчно вода на пода, за да стане плитка локва, и внимавай да се простира от едната стена до другата. Разположи кабелите над локвата и пусни по тях електричество. Когато звярът мине през кабелите, ще затвори веригата и хайде, сбогом.