Линкълн Чайлд - Зоната

— Само вие тримцата? — подхвърли Крийл.

Гонзалес огледа оръжията и се усмихна тъжно.

— Защо? Смяташ, че силите ни са недостатъчни?

— Като се има предвид състоянието на вашето разузнаване, мисля, че колкото повече сте, толкова по-добре.

Сега Гонзалес огледа мъжа по-внимателно.

— Служил ли си, господине?

Крийл изду гърди.

— Трета бронирана дивизия, Пустинна буря.

Гонзалес потърка брадичката си.

— Май не си част от тази малка групичка. Ти беше местният бригадир, нали така?

Мъжът кимна.

— Джордж Крийл от Феърбанкс.

— Ловувал ли си?

Бригадирът се ухили гадничко.

— Само униформени човеци.

— Това е достатъчно. Господин Крийл, искаш ли да участваш в купона?

Усмивката на бригадира стана по-широка.

— Щом не ми искате пари, на драго сърце!

— Чудесно.

Барбър чу собствения си глас, преди изобщо да осъзнае, че говори.

— Това е грешка.

Гонзалес се обърна към нея.

— Каква точно е грешката?

— Искате да го преследвате, а имате съвсем малко информация. Съли и Феръдей са в лабораторията, анализират кръвта му, за да научат, каквото могат. Колкото повече знаете, толкова по-подготвени ще бъдете, за да му причините максимална вреда.

Гонзалес присви очи.

— Какво могат да научат те и как то ще ни помогне?

— Могат да открият слабост. Да научат уязвимите му места. Да проведат наблюдения.

— Добре са дошли да провеждат колкото искат наблюдения на трупа му. — Гонзалес огледа помещението за аклиматизация. — Хайде, хора, последвайте ме!

Спряха в сборния район, където сержантът ги подреди по трима в редица. После външните врати се отвориха и те потеглиха в бурята. Групичката се струпа по-нагъсто и закрачи през малките преспи, в които застана до глезените. Гонзалес водеше с готова за стрелба М16, а ефрейтор Марселин завършваше процесията, дърпайки импровизирана шейна, натоварена с кашони вода и порциони за непредвидени случаи.

Барбър чу осемнадесетосния автовлак много преди да го види: боботенето на работещия на празни обороти дизел се носеше в сумрака. С наведена глава тя продължи да залита сред бурята, докато не се блъсна силно в човека пред нея. Когато вдигна поглед, видя, че процесията е спряла. Пред тях беше камионът, покрит с малки жълти лампички като огромен празничен подарък, а фаровете пронизваха искрящата снежна вихрушка. Карадайн, арктическият шофьор, вече бе закачил караваната на Ашли Дейвис. Той стоеше на широкия праг — кльощава карикатура в крещяща хавайска риза, и дъвчеше дебело парче дъвка. Беше зает да изхвърля разни излишни неща от караваната на снега: кутии за шапки, закачалки със скъпи дизайнерски рокли, тоалетка. Докато Барбър гледаше, малък кожен куфар излетя с въртене от вратата на караваната. Щом падна на земята, той се отвори и от него изригнаха козметични продукти. Вятърът подхвана тънък халат и го вдигна във въздуха, издувайки и плющейки с него като копринено платно. Дрехата се заплете за кратко в антената на караваната, преди да отлети и да изчезне в черното небе.

Карадайн изтупа ръцете си доволно.

— Така е по-добре — надвика той буботенето на дизела. — Хайде, качвай ги.

Гонзалес преброи хората за последен път.

— Влизайте — нареди той на първата редица. — Намерете си удобно място, за да се настаните.

— Не се струпвайте накуп — добави Карадайн. — Опитайте да разпределите тежестта си колкото може по-равномерно. — Той скочи в снега. — Току-що поставих радиостанция на батерии в караваната, така че да може да се свързвате с мен в кабината. Някой ще трябва да се погрижи за това.

Една предпазлива ръка се вдигна.

— Аз ще отговарям за нея — каза Фортнъм, главният оператор.

Барбър наблюдаваше внимателно как двамата пострадали получават помощ, за да се качат в караваната. Тусан беше прегърбен, очевидно под въздействието на голяма доза успокоителни, и си мърмореше нещо. Главата на жената, някогашната лична помощничка на Ашли Дейвис, беше превързана. Тя мълчеше, а изражението й беше уплашено. Докато опашката бавно изчезваше в караваната, Барбър започна да чувства топлината, която лъхаше от разтворената врата. Очевидно Карадайн беше надул отоплението докрай, за да я стопли, докато още има възможност.

— Имам нужда от някого отпред — каза той, — за да вкарва актуални данни за посоката, ако положението стане напечено.

— Аз ще се заема — обади се Барбър.

Карадайн я погледна.

— Можеш ли да програмираш джипиеси?

— Аз съм компютърен специалист.