Линкълн Чайлд - Зоната

— Чрез тях можете да се свързвате с мен. Настроил съм ги на честотата за извънредни случаи. — Той стана и взе карабината си. — Заключете след мен. Ще се върна след пет минути.

— Къде отиваш? — полюбопитства Улф.

— В оръжейната. Имам нужда от по-голяма огнева мощ.

— Защо?

— Защото ще ходя на лов.

Когато вратата се затвори след Гонзалес, Улф отиде при нея и я заключи. След това рязко закрачи към центъра на столовата и спря там.

— Е? — каза той, без да се обръща специално към някого.

— Аз не мога да замина. — Каза го климатологът Съли. Гласът му леко потрепери. — Аз съм водачът на експедицията. Не мога просто така да зарежа всичките ни експерименти тук. А между другото, Евън липсва.

Когато чу това, Кери подскочи.

— Липсва? Но аз говорих с него преди не повече от два часа.

Съли кимна мрачно.

— Оттогава никой не го е виждал. Не е нито в лабораторията, нито в стаята си.

— Ще се върне — обади се Логан.

Всички се обърнаха към преподавателя от Йейл.

— Моля? — попита Съли.

— Взе назаем снегомобила.

— При тази виелица? — удиви се Кери. — Къде отиде?

— В селото на тунитите на север.

— Защо? — поиска да разбере Съли.

Логан огледа своите инквизитори.

— За да получи отговори. Хайде да намерим Феръдей и да поговорим за това в твоята лаборатория.

Съли въздъхна и поклати глава.

— Добре. Веднага щом Гонзалес се върне с огневата си мощ.

— А когато се върне, може би ще има какво да каже за вашите планове. — Улф се огледа. — А вие, останалите?

— Ти да не се шегуваш? — отговори Хълси, филмовият техник. — Изчезвам от тук. — От всички страни на помещението беше изразено съгласие с неговата позиция.

Улф погледна към Конти.

— А ти, Емилио?

Докато Кери го гледаше, Конти бавно осъзна, че някой го е заговорил.

— Моля?

— Можеш ли да се приготвиш за заминаване до половин час?

Конти примигна и се смръщи.

— Никъде няма да ходя.

— Не чу ли какво каза Гонзалес? Той нареди всички да заминат на юг с камиона на Карадайн.

Продуцентът леко наклони глава като птичка.

— Трябва да довърша документалния си филм.

Очите на Улф се разшириха от смайване.

— Моля? Вече няма документален филм.

— Тука бъркаш. — Конти се усмихна леко, сякаш е казал някаква шега, известна само на тях двамата.

— Емилио, Ашли е мъртва, а след половин час целият ти екип ще замине за Феърбанкс.

— Да — съгласи се Конти, — сега всичко зависи от мен.

Улф вдигна ръка, нетърпелив да привлече вниманието му.

— Не чу ли? Нямаш екип!

— Ще го направя сам. По стария, класически начин. Като Джордж Мелиес, Едуин Портър, Алис Ги Блаше. Фортнъм ще замине с останалите. Зная, че ще го направи. — Той стрелна поглед към Кери.

Кери разбра смисъла на този поглед. Разбра какво иска той от нея. Въпреки онова, което бе казала на Маршал в Операционния център, че се е посветила безкомпромисно на своята кариера и Конти, между нея и самата мисъл беше забит леденият нож на страха. Въпреки това тя отвърна на погледа му и без да отмества очи, кимна бавно.

Старият шаман посочи с ръка купчина кожи от карибу встрани от огъня. — Седни — покани го той.

Маршал много ясно разбираше от какво съществено значение е времето, но също така осъзнаваше, че тази среща — какъвто и да е резултатът от нея — не може да бъде проведена набързо. Затова седна на посоченото му място.

— Откъде знаеше, че ще дойда? — попита той.

— Оттам, откъдето разбрах, че сте разгневили древните. Моят духовен водач ми каза.

Шаманът събра пръснатите пред него неща, пъхна ги в малка кожена кесия и дръпна вървите, за да стегне отвора.

— Другите… къде отидоха те?

Усугук посочи с длан на север.

— При нашите братя край морето.

— Друг лагер на тунитите? — попита Маршал.

Усугук поклати глава.

— Инуити. Ние сме последните от нашия народ.

— Искаш да кажеш, че няма повече тунити?

— Няма.

Маршал погледна над огъня към стария шаман. Значи е вярно, помисли си той.

— А кога ще се върнат?

— Може би никога. Животът край морето е много по-лесен. Беше трудно да ги задържам тук, след като бащите и майките им измряха.

Маршал помълча малко, за да събере мислите си. Трудно му беше да повярва, че този малък лагер е последната диря от цяло индианско племе. Мисълта, че неговото собствено пристигане край ледника е отчае ти причина да се разпръснат, дори да е само временно, беше доста горчива.

— За какво бяха онези знаци, които начерта пред базата? — попита той най-накрая.