Линкълн Чайлд - Зоната

Той отново млъкна. Помещението беше тихо и изпълнено с очакване.

— Беше голямо — започна отново Марселин. — И имаше глава със…

— Продължавай — подкани го Улф.

— Имаше глава със… със… не ме карайте да го казвам! — Гласът му неочаквано се извиси почти до писък.

— Спокойно, ефрейторе — каза Гонзалес с прегракнал глас.

Марселин зяпна, за да си поеме въздух, а ръката, която държеше бъркалката, се напрегна. След минутка успя да се овладее. Обаче поклати глава в отказ да каже нещо повече.

Известно време никой в столовата не проговори. Накрая се обади Улф:

— И какво ще правим сега?

Гонзалес се намръщи.

— Не смятам, че имаме голям избор, освен да изчакаме времето да се оправи. Дотогава не можем да се евакуираме и не можем да получим подкрепления.

— И какво предлагате? Да седим и да чакаме, докато то ни убива един по един? — подхвърли Хълси, един от филмовите техници.

— Никой няма да бъде убит — сопна се Улф. После се обърна към Гонзалес:

— Какво е положението с оръжията?

— Имаме достатъчно — отговори сержантът. — Една дузина М16, пет-шест ловни карабини с по-голям калибър, двадесет и няколко пистолета, пет хиляди патрона.

— Научният екип донесе три големокалибрени карабини — каза един глас. Кери погледна в този посока. Беше Джерард Съли, климатологът. Той се облягаше на задната стена при витрините за притопляне на храната с пара, а ръката му нервно потрепваше по металния им обков. Лицето му беше много жълто.

Улф огледа помещението.

— Трябва да се погрижим всички, които се движат наоколо, да го правят само като част от въоръжена група.

Гонзалес изсумтя.

— Може и това да е недостатъчно.

— А какъв избор имаме? — възрази Улф. — Не можем просто да се крием зад заключените врати.

— Може да използвате моя камион — обади се някой.

Всички се обърнаха в тази посока. Беше Карадайн, арктическият шофьор, който седеше на пластмасов стол, вдигнат на задните си крака. Кери не го беше забелязала преди. Дори не беше сигурна дали е бил тук през цялото време, или е влязъл по време на последния разговор.

— Предложението ми е същото — продължи той. — Моят влекач е единственото нещо, което може да изведе хората при подобна буря.

Улф въздъхна раздразнено.

— Вече обсъждахме това. Не е безопасно.

— Нима? — отвърна Карадайн. — А да седим тук безопасно ли е?

— Не можеш да побереш всички хора.

— Мога да ги побера в караваната на госпожица Дейвис — Шофьорът сниши глас. — На нея вече няма да й трябва.

— Той е прав — намеси се Гонзалес. — Хората от екипа ви са… колко? Тридесет и три — тридесет и четири? Заедно с екипа учени са под четиридесет. Всички ще се поберат в караваната.

— Какво ще стане, ако се загубят? — попита Улф.

— Аз никога не се губя — отвърна шофьорът. — Имам джипиес, драги.

— Или влекачът се повреди? Или караваната спука гума?

— Арктическите шофьори винаги носят резервни части и достатъчно екипировка. И дори да не мога да се оправя… е, нали затова Бог е създал радиото?

— Просто е твърде опасно — повтори Улф. — По-рано казах „не“ и сега повтарям същото.

— Положението се промени — изръмжа Гонзалес.

Улф се обърна към него.

— Как така?

— Така — този път отменям решението ти.

Очите на Улф потъмняха.

— Ти…

— Това, с което си имаме работа, надхвърля всички условия в заповедта, според която можете да пребивавате тук. Документалният ви филм се провали. Трима души са мъртви. Няма причини да увеличаваме трагедията. — Той се обърна към Карадайн. — Колко време ще ти трябва, за да подготвиш влекача?

Шофьорът скочи на крака.

— Най-много половин час.

Гонзалес погледна към Марселин.

— Искам да придружиш господин Карадайн до камиона му. Не поемай рискове. Ако има и най-малък признак за опасност, веднага се върнете обратно.

Марселин кимна.

— След това искам заедно с Филипс да започнете евакуацията на снимачния екип. Ще използваме тази столова за сборен пункт. Водете ги по шест човека наведнъж. Бъдете внимателни и действайте според устава!

— Да, сър — Марселин свали М16 от рамото и кимна на Карадайн. Докато тръгваше, шофьорът извади голям револвер изпод колана на панталона си. Когато стигна до вратата, Марселин я отвори, огледа коридора отвън и после се измъкна. Карадайн го последва и вратата се затвори плътно зад гърба му.

Гонзалес бръкна в един от джобовете на бойната си униформа, извади две радиостанции и подхвърли едната на Улф, а другата на Съли.