Линкълн Чайлд - Зоната

— А какво им каза за самото създание? — полюбопитства Логан.

— Обясних им ефекта „Калисто“ и че е твърде възможно да е генетически мутант или просто неизвестен вид. Разказах им и за свръхразвитите му бели кръвни телца, които са му осигурявали почти мигновено оздравяване. И че под козината си криеше екзоскелет, подобен на змийски, който му позволяваше да се движи бързо и гъвкаво и да отблъсква куршумите. Както и за невероятния му неврологичен строеж. Дори големите дози високо напрежение не успяха да разстроят нервната му система, нито да спрат сърцето му. Смешното е, че смъртоносен за него се оказа звук с определена амплитуда и честота. Може би подпомогнат от слабост, предизвикана от гладуване.

— Значи това обяснява всичко — отбеляза Логан.

— Всичко и нищо — уточни Феръдей.

Логан се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Защото всичко, което току-що ти разказах, като изключим състава на кръвта, е само теория и предположения. Факт е, че за да се образуват странни форми на леда, като лед–15, трябва високо налягане. Факт е, че създанието е оцеляло, замразено в лед, независимо от какъв вид, в продължение на хиляди години. То беше невероятно силно и неуязвимо дори за големи дози ток с високо напрежение. — Феръдей вдигна рамене.

Маршал го изгледа замислено. Току-що биологът беше сглобил едно възможно обяснение на всичко, а после му бе издърпал килимчето.

— Може би Усугук е прав — отбеляза той.

Двамата мъже го погледнаха.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се, отчасти. Но както и да е. Вярно е, че съм учен, но това няма да е първият път, когато трябва да признаем, че науката не може да обясни всичко. Намираме се далеч от всякаква цивилизация. Това е върхът на света. Тук важат други правила, за които си нямаме и най-малка представа. Това не е обичайната среда на човека, но хората, които живеят тук, са видели много повече от нас и би трябвало да им вярваме. Ако някоя част от света може да бъде наречена земя на духовете, няма ли да е тази? Това странно, далечно свещено място? Нима мислите, че угасването на Северното сияние точно когато създанието умря, е просто съвпадение?

Въпросът увисна в студения въздух, но остана без отговор. В тишината, която последва, Маршал чу далечния плясък на хеликоптерни витла.

— Това сигурно е моят транспорт — измърмори Логан. Той вдигна торбата, която лежеше в краката му.

— А ти? — попита Маршал.

— Какво аз? — отвърна Логан, докато премяташе чантата с преносимия компютър през рамо. — Ако някой от вас мине през Ню Хейвън, обадете се.

— Това не е отговор. Ти на коя теория отдаваш предпочитание? На научната или на духовната?

Логан го изгледа с леко присвити очи. Вместо да отговори, зададе въпрос.

— Докторе, ти къде си израснал?

Това беше последното нещо, което Маршал очакваше да чуе.

— В Рапид Сити, Южна Дакота.

— Имаше ли домашни любимци?

— Разбира се. Три дакела.

— Като дете ходил ли си на дълги екскурзии с кола?

Маршал кимна удивен.

— Фактически всяко лято.

— Да си губил някое от кучетата, когато сте спирали за почивка?

— Не.

— Но аз да — каза Логан. — Бъркли, моят ирландски сетер. Обичах това куче повече от всичко. Избяга от едно място за пикник в Оклахома. Цялото семейство го търсихме в продължение на три часа, но не го намерихме. Накрая се наложи да тръгнем. Бях неутешим.

Хеликоптерът вече кацаше извън оградата, вдигайки облаци фин като пудра сняг. Маршал погледна Логан и се смръщи.

— Не разбирам, какво общо има изгубването на кучето с…

И точно в този миг разбра какво загатва Логан. Примигна изненадано, когато му светна.

— Но тези туристи, за които ти намекваш, идват от много по-далече от Рапид Сити, Южна Дакота.

Логан кимна.

— Да, от много, много по-далече.

Маршал поклати глава.

— Наистина ли вярваш в това?

— Аз съм енигмолог. Моята работа е да развихрям въображението си. Както каза нашият приятел Феръдей — само теория и предположения. — Логан се усмихна, стисна подред ръцете им и закрачи към чакащия хеликоптер. Когато пилотът отвори вратата за пътника, той се обърна.

— Обаче предположението си го бива, нали? — извика през шума на турбините. После се качи и затвори вратата. Хеликоптерът започна да се издига, прелетя над ледник Страх, тъмносин на фона на синьото небе, после зави рязко на юг и полетя към цивилизацията, оставяйки зад себе си страната на духовете.

© 2008 Линкълн Чайлд