Линкълн Чайлд - Зоната

— Ще се видим по-късно — отговори Маршал.

Тя се усмихна.

— Гледай да не забравиш. — После се обърна и мина през вратите към сборния район.

Логан погледна след нея.

— Мислиш ли да продължиш тази връзка?

— Ако мога да намеря благовидно оправдание — отговори доволно Маршал.

— Оправдания винаги се намират — Логан погледна часовника си. — Е, май аз съм следващият, който ще си върви. Хеликоптерът ми трябва да пристигне всеки момент.

— Ние заминаваме утре — отговори Маршал. — Можеше да почакаш един ден. Така щеше да икономисаш малко пари.

— Звъннаха ми от службата. Появила се е неотложна работа.

— Друг лов на духове?

— Нещо такова. Между другото, тия типове с вид на тайни ченгета, които ни разпитваха, знаят адреса ми. Съмнявам се, че това е последният път, когато се виждаме. — Той направи пауза. — Ти какво им каза?

— Точно каквото се е случило, доколкото си го спомням — отговори Маршал. — Но всеки мой отговор предизвикваше още въпроси, така че накрая просто замълчах.

— Повярваха ли ти?

— Така смятам. След като всички сме свидетели, не виждам как биха могли да се съмняват. — Той погледна към Логан. — Не мислиш ли така?

— Мисля, че нещата щяха доста да се опростят, ако имаше труп.

— Да, това е странно. Със сигурност остана доста кръв от него. Бих се заклел, че е мъртво като пън с този пръснат череп.

— Трябва да е изпълзяло нанякъде, за да умре — намеси се Феръдей. — Точно както първото.

— Знаеш какво би казал Усугук за това — отговори Маршал. Той погледна към хоризонта, където тунитът вече се беше превърнал в едва забележима точица на фона на двете срещащи се ивици бяло и синьо.

— Много се радвам, че умря — обади се Логан, — но все още не схващам защо. Имам предвид как го убиха звуковите вълни.

— Без труп не можем да бъдем сигурни — отговори Маршал, — но имам едно предположение. Беше очевидно, че високите честоти го дразнят. Чистата синусоидална звукова вълна без хармонични трептения изглежда му причиняваше още по-силна болка.

— Но нали повечето звуци създават хармонични трептения?

— Това е така — намеси се Феръдей. — Така наречените „несъвършени инструменти“ като цигулката, обоя или човешкия глас — всички го правят. Това е смешното в случая, защото точно те придават богатство на звука.

— Сигурното е, че синусоидалните вълни не правят така — продължи Маршал. — Накарах машината да създаде три серии такива вълни, всяка една кратна на квинта с усилен основен обертон. Надявах се, че ако намерим достатъчно болезнен звуков модел, ще можем да го прогоним от базата.

— Въздействието беше много по-силно — подхвърли Логан.

Маршал кимна.

— Това е много интересно. Рибите и китовете имат вътрешни плавателни мехури, които могат да бъдат разстроени от звуци. Някои учени смятат, че динозаврите са имали органи в мозъка си, с чиято помощ са издавали невероятно силни звуци като от тромпет, които са се чували на километри. Не бих се изненадал, ако това създание е имало подобен орган или кухина в черепа си. За чифтосване, общуване или нещо друго. Мисля си, че високите честоти, в този случай една преливаща се поредица от квинти, са предизвикали симпатичен резонанс в този орган и накрая са го накарали да се пръсне.

— Аз съм историк, а не физик — обяви Логан — и никога не съм чувал за симпатичен резонанс.

— Но си чувал за пръснати стъкла, когато някое сопрано взима високи тонове? Съществува природна честота, при която стъклото вибрира. Ако сопраното вземе същата нота, тя добавя енергия към трептенията на стъклото. В един момент стъклото не може да разсее енергията достатъчно бързо и се пръска. — Маршал погледна към базата. — Но в нашия случай вероятно никога няма да научим.

— Много жалко — отбеляза Логан и се обърна към Феръдей. — А ти какво разказа на нашите военни следователи?

Феръдей отвърна на погледа му с изражението си на постоянно удивен човек.

— Опитах се да го обясня от чисто биологическа гледна точка. Как двете създания са били замразени поотделно, но по време на едно и също събитие: атмосферна инверсия, предизвикала низходяща тяга от леден въздух. Той е замразил животните моментално, преди в техните кръвоносни системи да успее да се образува лед, и така са останали в хибернация. Обясних им и как се е стопил ледът. Разказах и за неповторимият състав на лед–15, който се топи при малко под нула градуса Целзий. Как низходящата тяга на необичайно топъл въздух е съживил животното и как двете събития са предизвикали странните кървавочервени северни сияния, които толкова силно разтревожиха Усугук. Дадох им за пример мамута от Березовка, който е първият известен прецедент.