Линкълн Чайлд - Зоната

— Ще си на по-безопасно място в будката за наблюдение — каза той и посочи с ръка затворената със стъклени стени площадка в края на пътеката.

Тунитът прекъсна за миг ниското си припяване и поклати глава.

— Нима забрави вече какво те научих? Щом ще ходиш по тънък лед, трябва да можеш и да танцуваш върху му.

— Както искаш. — Маршал обърна количката така, че драйвърите да сочат към коридора, провери връзките и натисна бутона за включване. Нищо не се случи. Трескаво започна да вади и пъха наново електронните лампи, провери и намести някои връзки и опита наново. Този път от басовия високоговорител се понесе тихо бръмчене. Той огледа уреда, започна да си припомня основите на произвеждането на звук със синтезатор, запознавайки се наново с копчетата за контрол на амплитудата, честотата, осцилаторите, които контролират формата на вълната, филтрите. Протегна се и завъртя копчето за амплитудата докрай надясно. Количката почна да потрепва.

Забеляза, че Логан го гледа.

— Пресметнах, че ми остават още три минути живот — каза историкът. — Ако имам късмет, ще стане бързо. В такъв случай вероятно ми остават само две минути. Искам да умра, знаейки какво се опитваш да направиш.

— Последната форма на вълната, която Съли изпробва — отговори Маршал, без да откъсва очи от контролните уреди, — причини болка на създанието. Беше синусоидална. Тя е възможно най-чистата звукова вълна. Няма хармонични трептения, нито обертонове. Затова ще започна оттам, където той прекъсна. Ще използвам синусоида на Фурие, за да усложня модела. Може би ще нарани съществото толкова, че да го прогони. Ако успеем да го задържим по-дълго настрана, ще можем да направим портативен…

Той млъкна. Създанието се беше показало от канцеларията. Сега то бавно се обърна, за да застане срещу тях. Предните му лапи бяха подгизнали от кръв, а кучешките зъби и моржовите мустачки бяха покрити с мръсотии.

Маршал пое дълбоко дъх и се опита да успокои треперещите си ръце.

Създанието направи крачка към тях. Маршал бързо нагласи първия осцилатор на квадратна вълна с честота 30 херца и се увери, че амплитудата на излъчване е 100 децибела. После натисна бутона за тон. Залата се изпълни с нисък звук, малко над прага на слуха.

Създанието се хвърли напред.

Маршал трескаво започна да пресмята наум. Втора нота, свободна от обертонове, няколко октави по-висока… В това време създанието увеличи скоростта и започна да се приближава с големи скокове по коридора. Той нагласи и втория осцилатор на квадратна вълна и нагласи честотата на 800 херца.

— Господи! — извика Логан.

Гонзалес и Филипс бяха започнали да стрелят. Над воя на високоговорителя Маршал можа да различи накъсания писък на Филипс, който изпусна нервите си и започна да стреля безразборно нагоре-надолу. Създанието стигна при войниците, спря отново да разтърси силно глава, а мустачките му се залюшкаха диво наляво-надясно. Филипс изпусна карабината си, изправи се на крака и хукна надолу по коридора с ридания. Създанието приведе глава, после я вдигна отново и с едно чудовищно замахване на предния крак запрати Гонзалес, който продължаваше да стреля от упор, обратно в акустичната камера. Той прелетя, преобръщайки се във въздуха над главите на Маршал и Логан. После се блъсна с трясък в задната стена на акустичната камера, плъзна се по нея към пода на шест метра под него и остана да лежи замаян в гънките изолация и гумена пяна.

Ръцете на Маршал вече не трепереха, а се тресяха, докато се опитваше да настрои третия и последен осцилатор, този път на много висока честота — 60 000 херца. С бърз поглед се увери, че лентовият амплитуден филтър е включен. После стисна главния потенциометър и го завъртя докрай. Призрачното „ииииии“ на синусоидалната вълна стана по-тихо и накрая спря напълно.

— Какво правиш? — произнесе Логан през стиснати зъби. — Ти го спря и сега ще му паднем в ръчичките!

— Искам да го примамя вътре в камерата — отговори Маршал тихичко. — Ще имаме само една възможност да го направим и това трябва да му държи влага.

С точно почти грациозно движение, което изглеждаше не на място за такъв огромен звяр, създанието прехвърли единия си преден крак през прага на люка. Другият го последва. То погледна първо наляво, после надясно, а жълтите му очи поглъщаха акустичната камера. Странното ниско пеене в ушите на Логан се усили, а болката в главата му стана непоносима. Сега вече създанието беше вътре в камерата и пристъпи върху модния подиум. Той изскърца под тежестта му. Една крачка, втора… създанието приклекна на задните си лапи, приготвяйки се за още един, но този път последен скок.