Линкълн Чайлд: Зоната

И тогава звярът скочи. Маршал на мига се метна към люка в отчаян опит да го затвори, без да обръща внимание на стрелбата, която Гонзалес и Филипс не прекратиха. Но създанието се движеше с удивителна бързина. Преди да успее да примигне, то мина през люка и влезе, повали Маршал настрана и го запрати в стената, в която той се удари болезнено. Но веднага прескочи оръжието, обърна го и с целенасочена ярост стисна Съли с предните си лапи и само с две диви завъртания откъсна ръцете от раменете му.

Маршал се надигна на лакът, замаян за миг от силата на удара. Централният коридор на научното крило се беше превърнал в лудница от звук и насилие. Ужасяващото създание разкъсваше виещия Съли, а от откъснатите крайници на климатолога пръскаше кръв по стените и пода и ги оцветяваше в алени дъги. Гонзалес и Филипс отстъпваха с несигурни крачки, опитвайки се да си осигурят чисто поле за стрелба. Количката със звуковото оръжие лежеше на една страна, а колелетата й още се въртяха. Усугук мина пред войниците, стиснал в ръце шаманската магия, а напяването му се усили и стана още по-настоятелно.

С пищящи от удара уши Маршал видя как звярът хвърли виещия Съли във въздуха с мощен замах на една от предните лапи. Втори удар запрати учения през вратата в изнесената в научното крило канцелария. Създанието се хвърли след него и изчезна от погледа му. От вътрешността на помещението се разнесе страховит трясък на разбити мебели, а после и плясъкът на тяло, което се удря в стените. Писъците на Съли се накъсаха.

Маршал се опита да стане на крака. Залитна и си наложи да се изправи. Беше прекалено късно и Съли щеше да умре. Всички щяха да умрат. За секунда се запита дали има време, за да се измъкнат от научното крило и да затворят вътре чудовището, но бързо отхвърли тази мисъл. Нямаше време. Всичко свърши. Нещото щеше да убие Съли, а след това щеше да се заеме с тях. Един по един.

Очите му попаднаха на звуковото оръжие, чиито части бяха пръснати в безпорядък на пода. Въпреки всичко то беше проработило. Последната форма на звукова вълна, която Съли опита, синусуидалната, очевидно въздейства на създанието. Маршал се опита да заглуши страховитите трясъци, виковете на войниците, болезненото налягане в главата си. Опита се да мисли, да се съсредоточи в малкото секунди, които му оставаха. Защо синусидалната вълна сработи, а квадратната и триъгълната не?

Той се спря. Може би тук изобщо не ставаше въпрос за формата на вълните. Може би беше нещо съвсем различно…

Хвърли се към количката, изправи я и трескаво започна да вдига частите и да ги свързва наново.

— Какво правиш? — изкрещя Логан. Писъците на Съли бяха секнали, но ужасните трясъци и блъскане в канцеларията продължаваха.

— Ще опитаме отново. — Маршал провери връзките между усилвателите и драйвърите, намести един откачен потенциометър. — Сигурно е честотата. Хармоничното трептене. Няма какво друго да е. Това е отговорът, но трябва да разполагаме с подходяща акустика, ако искаме максимално… — Той започна диво да се оглежда. — Хайде, ела да ми помогнеш. Това нещо ще се появи всеки момент. Трябва да отнесем количката в акустичната камера.

— Нямаш време, да го направиш — намеси се Гонзалес. — И изобщо какъв е смисълът?

— Все едно да добавиш отрова към върха на стрелата. Така ще усилим въздействието.

С помощта на Логан Маршал подкара количката надолу по коридора и няколко пъти се подхлъзна на пода, оплискан с кръвта на Съли. Усугук ги последва, като продължаваше да напява, стиснал в едната си ръка шаманска дрънкалка, а в другата костения фетиш. Двамата мъже с мъка прекараха количката покрай контролната зала, след това край пресечката в коридора и през задния люк в акустичната камера.

— Гонзалес — провикна се Маршал, — разчитам на теб да го забавиш!

След като махна на Филипс, Гонзалес се оттегли до входа на акустичната камера и зае позиция за стрелба от коляно.

Трясъците и блъскането в канцеларията престанаха.

— Трябва да го поставим в центъра, за да постигнем възможно най-голямо въздействие — обясни Маршал на Логан.

Двамата заедно избутаха количката до средата на пътеката, напомняща моден подиум. Електрическите кабели се изпънаха и за един страшен миг Маршал си помисли, че няма да стигнат. Но дължината им се оказа достатъчна, за да могат да разположат оръжието точно в средата на камерата. Това беше мястото, отбелязано с бял кръг и отметката 0 дБ.

Маршал погледна Усугук.